Служебни кучета, обучени да разпознават настъпващите пристъпи на посттравматичен стрес при хората, могат да бъдат научени да откриват тези епизоди по дъха им, предаде ЮПИ, позовавайки се на канадско изследване.
По-ранни проучвания вече са показали, че чувствителните ноздри на кучетата могат да видят ранните предупредителни признаци за много потенциално опасни медицински ситуации, сред които предстоящ припадък или внезапно понижаване на кръвната захар.
До настоящото изследване обаче остава неизвестно дали изостреното обоняние на кучетата може да прекъсне епизод на посттравматично стресово разстройство или да предупреди техните човешки спътници за предстоящите му симптоми, предизвикани от напомнянето за травмата, обяснява водещият му автор Лаура Кийроя, докторант в университета Далхаузи в Халифакс, Канада.
Изследователите описват посттравматичното стресово разстройство като "увреждащо психичното здраве състояние с висока степен на разпространение както сред военните, така и сред общото население".
Служебните кучета, работещи с хора с посттравматично стресово разстройство (ПТСР), са обучени да реагират на едва доловими поведенчески и физически сигнали, като например нервност, стискане на юмруци, мускулни потрепвания, учестено дишане, ускорен сърдечен ритъм, пише БТА. "Нашето проучване показа, че поне някои кучета могат да откриват тези епизоди и по дъха", пишат изследователите в сп. Frontiers in Allergy.
Специалистите допускат, че щом реагират на маркери на стрес в дъха, кучетата биха могли потенциално да спрат епизодите на посттравматично стресово разстройство на по-ранен етап, правейки техните интервенции по-ефективни.
Всички хора имат "ароматен профил" от летливи органични съединения - молекули, отделяни в секрети като потта и повлияни от генетиката, възрастта, дейностите и други променливи.
Някои данни сочат, че кучетата може да са способни да откриват тези съединения, които са свързани с човешкия стрес. Въпреки това, по-ранни проучвания не са изследвали дали кучетата могат да се научат да откриват тези съединения, свързани със симптомите на посттравматично стресово разстройство.
Настоящото изследване е обхаванало 26 души - "донори на миризми", и 25 кучета, които да бъдат обучени в откриване им. Две от тях - Айви и Кали, са се оказали достатъчно опитни и мотивирани, за да завършат изследването.
И двете кучета са били научени да разпознават целевите миризми, постигайки 90 процента точност при разграничаването на такива, отделени при стрес или в отсъствието му.
След това кучетата е трябвало да подушат множество проби - една по една, за да се установи дали те все още могат правилно да откриват летливите органични съединения, свързани със стреса. При този втори експеримент точността на Айви е била 74 процента, а на Кали - 81 процента.
Въпреки демонстрираната висока точност, се е оказало, че двете кучета изглежда реагират на различни обонятелни биомаркери.
Д-р Джери Клайн, главен ветеринарен лекар в Американския киноложки клуб в Ню Йорк, който не е участвал в изследването, го определя като интригуващо и даващо надежда, че един ден кучетата може да са в състояние да предлагат помощ на хора, страдащи от посттравматично стресово разстройство или други форми на травма.
Едно нещо обаче е ясно: Кучетата притежават много по-силно обоняние от хората. Те имат 300 милиона обонятелни рецептора в сравнение с шестте милиона при човека, напомня Клайн.
Въпреки това не всички кучета имат еднакви способности или склонност да използват тези природни дарби по един и същи начин, обяснява експертът, отбелязвайки, че служебните кучета се избират въз основа на техните умения и готовност да бъдат обучени за тези цели.
Няколко малки проучвания показват, че кучетата могат да подпомогнат хората с посттравматично стресово разстройство да имат по-голяма независимост, повече увереност и по-висок успех във взаимоотношенията, казва клиничният психолог от Бостън Алис Конърс-Келгрен.
