Представете си какво би било да можехте да чувствате емоциите на околните – удоволствието и болката им. Или пък да бяхте убедени, че въпреки всички доказателства за обратното, сте мъртви.
Съществуват няколко редки неврологични заболявания, засегнали малък брой хора през годините. Класическата книга на Оливър Сакс „Мъжът, който взе жена си за шапка” ни представя доста странни здравословни състояния, но те са едва върхът на айсберга. Ето и някои от останалите:
1. Синдром на Котард
Господин Б. е 65-годишен пенсиониран учител без семейна обремененост от психични разстройства, който изведнъж започва да изпада в лошо настроение, спира да изпитва удоволствие, спи и се храни по-малко и развива чувството, че е негоден. По-късно халюцинира, че органите му са спрели да функционират и че къщата му ще се срути. След опит за самоубийство, той започва да вярва, че е мъртъв.
Г-н Б. страда от заболяване, познато като синдрома на Котард (синдрома на ходещия труп), който кара страдащите от него да се смятат за мъртви. Противно на всякаква логика, половината от пациентите с това състояние пък мислят, че са безсмъртни. Лечението включва антидепресанти, антипсихотици и електроконвулсивната терапия.
2. Прозопагнозия
Писателят и невролог Оливър Сакс си спомня историята за мъж, който „взел жена си за шапка”. Той имал заболяване, което му пречело да разпознава лица – прозопагнозия или „лицева слепота”. (Самият Сакс страдал от лека форма на това разстройство.)
В зависимост от сериозността на случая, човек може да срещне трудност при разпознаването на познати лица, различаването на непознати или различаването на лица от предмети. Прозопагнозия обикновено настъпва в резултат на инсулт, но около 2,5% от пациентите се раждат с това състояние.
3. Огледална синестезия
В епизод на телевизионното предаване Invisibilia, жена, пожелала да остане анонимна, разказва, че когато вижда как един човек прегръща друг, самата тя се чувства прегърната; когато види някого да се наранява, чувства болката на същото място като пострадалия; не може да гледа как хората се хранят, защото има чувството, че й тъпчат храна в устата.
Дамата страда от рядко заболяване, наречено огледална синестезия. То я кара физически да „чувства” онова, което чувстват хората около нея. Макар че е родена с това състояние, други го получават в резултат на инсулт или ампутация на крайник (което може да доведе до осезание на „фантомния” крайник). Първият случай на това заболяване е документиран през 2005 година, като оттогава са известни само шепа такива.
4. Заблуда/Синдром на Капграс (заблуда на двойниците)
След като ражда, 36-годишна жена развива заблудата, че синът й и други членове на семейството й са заменени с двойници-мошеници. Тя страда от разстройството в продължение на 5 години, като всяко лечение, предложено от лекарите, се проваля. В крайна сметка жената се подлага на електроконвулсивна терапия и психиатричните й симптоми отминават.
Жената страдала от така наречената заблуда на Капграс (или синдром на Капграс), която кара пациентите да мислят, че близките им са за заменени от фалшиви двойници, роботи или извънземни. Заболяването се среща при хора с параноидна шизофрения, но понякога и при пациенти с мозъчна травма или деменция. По-разпространена е при жените, отколкото при мъжете (в съотношение 3:2).
