Слепите хора могат да използват зрителния кортекс за решаване на математически задачи

Хората със зрителни увреждания са способни да „променят предназначението“ на областта от мозъка, която отговаря за зрението, за да правят математически изчисления. Откритието е изненадващо, защото обикновено зрителният кортекс обработва само цветовете и формите, които виждат очите.

Ново изследване показва, че подобни модели, могат да се открият както и при слепите, така и при зрящите хора, когато решават математически задачи, което предполага, че „визуализацията“ на математически задачи не зависи от миналите визуални преживяния.

„Зрителният кортекс е тази древна структура, която винаги е обработвала зрението, и човек би помислил, че тя не може да се промени“ - казва Шипра Канджлия от университета „Джон Хопкинс“ пред New Scientist – „Но после откривате, че тя се променя.“

Учените са изследвали с функционален ЯМР скенер 36 доброволци , 17 от които са били слепи по рождение. По време на сканирането участниците трябвало да решават лесни аритметични задачи наум (зрящите са били превръзки на очите).

Оказва се, че мозъчната активност е забележително сходна, що се отнася до класическото обработване на числа, с изключение на едно. При незрящите участници зрителната кора е била активна по време на аритметичните изчисления и колкото по-трудни били въпросите, толкова по-високо е нивото на тази активност. И, колкото и да е странно, при зрящите участници случаят не е такъв.

„Мрежата, която обработва числата, се развива напълно независимо от зрителния опит“ - казват учените в прес съобщението си. „Тези слепи хора не се виждали нищо през живота си, но имат същата мрежа, както и тези, които виждат.“

А пластичността на мозъка в това отношение означава, че той може да променя предназначението си за да поеме всякакви задачи.

„Ако можем да накараме зрителния кортекс да смята, по принцип можем да накараме всяка част от мозъка да прави всичко“ - казва друг член на екипа, Марина Бедни.

Миналата година, друго изследване, на учени от университета Джон Хопкинс, открива, че незрящите деца използват зрителния кортекс за обработка на речта.

„При някои обстоятелства, части от мозъчната кора поемат роли, различни от тези, които са типитчни за тях“ - казва невроученият Ребека Сакс.

Което естествено води до въпроса – колко гъвкав е човешкият мозък и какви са границите на новите способности, които може да усвои?

Нямаме търпение да видим накъде водят тези изследвания.

Източник: Science Alert