Някои от откритията по-долу са ви познати, нали? Други със сигурност ще ви учудят. Не всяка “Еврика!” е планирана – и доказателствата тук са десет.

1. Пеницилинът

Това го знаете, нали? Няма значение. Пеницилинът е една от най-прочутите и щастливи случайности на 20. век и заслужава първото място в тази класация.  Ако последните 80 години са ви в мъгла, ето и историята му: един ден през 1928 г. Александър Флеминг забравил да почисти работното си място. Когато се върнал в кабинета си, той забелязал, че върху някои от биокултурите, които отглеждал, имало някаква странна гъба. По-странни били само бактериите, които измирали в близост до нея. Така пеницилинът се превърнал в един от първите и все още най-широко употребяваните антибиотици.

2. Пейсмейкърът

Този списък няма да е завършен без поне един разсеян професор. На второ място обаче не са счупени съдове, а едно животоспасяващо устройство. Пейсмейкърът бил имплантиран в гърдите на един болен от сърце човек, защото американският инженер Уилсън Грейтбач бръкнал в една кутия и извадил не това, което трябвало.
Вярно е. Грейтбач разработвал електрическа верига, чрез която да записва труднодоловимите шумове на сърцето. Той бръкнал в кутията, за да вземе резистор и да затвори веригата, но се разсеял и вместо 10 000-омов резистор извадил 1-мегаомов.

Устройството запулсирало за 1,8 милисекунди и спряло за една. После повторило процеса. Звукът бил стар като човечеството – идеалният сърдечен ритъм.

3. Синтетичната боя

Като говорим за странните връзки между нещата, 18-годишният химик Уилям Пъркин искал да излекува маларията. Вместо това усилията му промениха лицето на модата завинаги и - а, да! - помогнаха в борбата с рака.

Объркахте ли се? Недейте. Ето как се случва всичко.

През 1856 г. Пъркин се опитва да изобрети изкуствен хинин. Но вместо лек за маларията експериментите му родили гъста неопределена каша. Колкото повече я гледал той, толкова повече забелязвал красивия й цвят. Оказало се, че Пъркин създал първата синтетична боя на света.

Боята му била далеч по-добра от всички естествени оцветители. Цветът бил по-ярък, по-жив и не избелявал, нито се изпирал. Откритието му превърнало и химията в златна мина на науката – тя станала привлекателна за цяло поколение любопитни хора.

Но историята не завършва дотук. Един от хората, които се вдъхновили от труда на Пъркин, бил германският бактериолог Паул Ерлих, който използвал боите на Пъркин, за да сложи началото на имунологията и химиотерапията.

4. Радиоактивността

Двете думи, които не бихте желали да чуете една след друга в едно изречение, са “олеле!” и “радиоактивност”. В случая с изненадващото откритие на физика Анри Бекерел те били произнесени заради една беля, която извадила радиоактивността на бял свят. През 1896 г. Бекерел се захласвал по две неща: естествената флуоресценция и наскоро изобретените рентгенови лъчи. Той провел серия експерименти, за да разбере дали естествено флуоресцентните минерали изпускат рентгенови лъчи, след като престоят на слънце. Проблемът бил, че опитите били проведени през зимата. Случила се седмица, когато облаците отказали да се изчистят от небето. Бекерел прибрал екипировката си в един шкаф и зачакал слънчев ден.
Когато се върнал на работа, той видял, че урановите соли, които оставил в шкафа, са се отпечатали на фотографска плака, без преди това да са били на слънце. В урана очевидно имало нещо особено. Това се оказала радиоактивността.

5. Бакелитът

През 1907 г. шеллакът се използвал за изолация в електрониката. Индустриалците се бъркали доста дълбоко, за да внасят скъпия шеллак, който се произвеждал от южноазиатски бръмбари. Химикът Лео Хендрик Бакеланд решил, че може да припечели, ако създаде алтернатива на шеллака.

Вместо това обаче резултатът от експериментите му бил лесен за оформяне материал, който понасял високи температури, без да се изкриви. Бакеланд решил, че “бакелитът” му може да се използва за фонографски записи, но скоро станало ясно, че продуктът има хиляди приложения. Днешната пластмаса е производна на бакелита и се използва за всичко – от телефоните до бижутата.