6. Вулканизираната гума

Чарлз Гудиър чакал с години щастливия случай и той най-накрая дошъл. Ученият прекарва десет години в търсене на метод, с който да улесни работата с гумата и да я направи устойчива на горещина и студ. Нищо обаче не действа така, както иска той. Един ден Гудиър разлива смес от гума, сяра и олово върху гореща печка. Жегата променя течността, но не я поврежда. Когато той събира останките, забелязва, че сместа се е втвърдила, но още може да се използва.

Най-сетне! Пробивът, за който е мечтал! Вулканизираната му гума се използва навсякъде – от автомобилите до обувките и хокейните шайби.

7. Тефлонът

След щетите, които нанасят на озоновия слой, хлорофлуоровъглеродите (или CFC) са персона нон грата в съвременния свят. През 30-те години обаче те са най-горещата тенденция в науката за замразяването.

Младият химик от “Дюпон” Рой Плънкет се опитва да направи нов вид CFC. Теорията му е, че ако накара съединението TFE (тетрафлуороетилен) да реагира с хидрохлоридна киселина, ще получи замразяващия агент, към който се стреми. За начало на експеримента Плънкет си набавя голямо количество газообразна TFE, охлажда я и я затваря в метални кутии, за да издържи до момента, в който ще бъде използвана. Когато дошло времето да отвори контейнера и да смеси газа с хидрохлоридната киселина, от кутията не излязло нищо. Газът бил изчезнал.
Само че не било съвсем така. Разстроеният Плънкет разтърсил капака на кутията. От него паднали някакви бели люспи. За късмет на всички любители на омлета, той им обърнал внимание и ги предал на други учени от “Дюпон”. Така се ражда покритието, което всички имаме днес на тиганите си.

8. Кока-колата

Съществуват много истории за случайно измислени храни – чипсът се ражда, когато готвачът Джордж Крум се опитал да запуши устата на капризен клиент, който постоянно връщал пържените си картофки, които според него били твърде сочни. Ледените близалки пък идват на бял свят, когато Франк Еперсън оставя питието си навън в една студена нощ. Сладоледените фунийки били измислени на световния панаир в Сейнт Луис през 1904 г.

Няма друга напитка обаче, която да е преживяла успеха на колата. Фармацевтът от Атланта Джон Пембъртън се опитвал да измисли лек за главоболие. Той смесил няколко съставки – не питайте кои, защото никой не знае. Рецептата продължава да е една от най-големите тайни на човечеството. След осем години продажба в аптеката питието става толкова популярно, че започва да се продава в бутилки. Останалото е история.

9. “Умната” прах

Повечето от нас доста ще се разстроят, ако това, което имаме да правим за домашно, ни се взриви в лицето и се разсипе на малки парченца. За студентката Джейми Линк обаче не било така. Тя подготвяла доктората си по химия в Калифорнийския университет в Сан Диего, когато един от силициевите чипове, с които работела, избухнал. След това тя открила, че парченцата му продължили да функционират като сензори. Резултатът – “умната прах” – й извоювал първата награда в Съревнованието на студентите изобретатели през 2003 г. Тези мънички сензори могат да се използват и за проследяване на чистотата на питейната или морската вода, за откриване на опасни химикали или биоагенти във въздуха и дори за откриване и унищожаване на туморни клетки в тялото.

10. Захаринът

Захаринът – подсладителят, който диабетиците обичат, бил открит, защото химикът Константин Фалберг не си измил ръцете след работа. Внимавайте – ще стане гнусно.

Годината била 1879 и Фалберг се опитвал да измисли нови и интересни приложения за кокса. След един плодотворен работен ден той се прибрал... и станало нещо странно.

Ученият забелязал, че рулото, което ядял, било някак твърде сладко. Попитал жена си дали е слагала нещо необичайно, но тя отрекла. На нея й било обикновено на вкус. Фалберг осъзнал, че вкусът всъщност идва от ръцете му – които не бил измил.

На следващия ден той се върнал в лабораторията и започнал да си хапва от онова, което бил произвел, докато не намерил сладкото. Захарноболните са му благодарни и до днес за тази кулинарна саможертва.