Стамен е едва 27-годишен, когато прави откритието на живота си. То отваря пред него много врати.

Предлагат му професорско място в Женевския университет,

също и да стане директор на филиала на института „Луи Пастьор" в Сао Паулу, Бразилия.

Като привързан към традицията българин обаче той отказва и след като защитава докторската си дисертация, воден от носталгията, се връща в родината. Жени се за любимата си Даринка. Става околийски лекар и управител на болницата в Трън. Но изследователският му дух не го оставя на мира. Създава малка лаборатория и в нея през 1906 г. Григоров прави още едно, наистина велико откритие - създава противотуберкулозна ваксина! Този успех би трябвало да запише името му в историята като един от най-големите учени. Но този път късметът не е на негова страна.

На 29 декември Григоров публикува откритието си в престижното списание „Ла Прес медикал". „Микробите на туберкулозата имат дебела обвивка от мазнини и восъци, която трудно се пробива, затова и имунизирането е трудно", обяснява българинът. А той открива микроорганизъм, който убива тази обвивка, и постига прекрасни резултати в експерименти с морски свинчета, зайци и котки.
„За да започна да прилагам ваксината на хора, моите опити трябва да бъдат потвърдени от водещите в науката и ако моето откритие се потвърди, ще направя клинично приложение на моята ваксина", заявява Григоров.

Френският научен елит го аплодира.

Резултатите са потвърдени, но страната ни не подпомага по никакъв начин учения.

През 1921 г. двама французи - Албер Калмет и Камий Герен, изобретяват друга противотуберкулозна ваксина - известната БЦЖ, която се прилага и до днес. С нея те остават в историята.

А по това време българският им колега вече е изкарал няколко войни. През 1912 г., когато избухва Балканската война, заминава на фронта като полеви лекар. По време на Междусъюзническата, в битката на Калиманско поле, е ранен тежко неговият брат Христо. Въпреки усилията на Стамен Христо умира в ръцете му. В годините на Първата световна война Григоров пак е на предна линия и прави всичко възможно, за да пребори избухналата холера. Удостоен е с орден „За храброст" и златен медал „Червен кръст".

След войните Григоров открива в Трън

болница за лечение на туберкулозни.

Започва да прилага ваксината си в санаториумите в Искрец и Трявна, в Александровската болница. По-късно лекува във Велико Търново, Горна Оряховица, Провадия и Варна.

През 1935 г. Стамен Григоров е поканен на работа в санаториума за гръдноболни в Милано, Италия. Лечението на белодробна и костна туберкулоза с изнамерената от него ваксина дава изненадващо добри резултати. Започват да наричат санаториума "Кура булгара" (българско лечение).

По време на Втората световна война д-р Григоров се завръща в родината и се установява в Новоселци (днешния гр. Елин Пелин). Остава там до рождения си ден на 27 октомври 1945 г., когато внезапно издъхва.

През 2001 г. негови родственици учредяват в София фондация "Д-р Стамен Григоров". Болницата в Трън носи неговото име, а близо до родната му къща в с. Студен извор през 2007 г. бе открит музей на киселото мляко. На Стамен Григоров е кръстен и ледник в Антарктика. Григоров ледник е дълъг 1,8 км и широк 1,3 км и се намира на полуостров Албена на остров Брабант.

Автор: Гергана Стоилова