Томас Пийкок е професор по инженерна механика в Масачузетския технологичен институт. Той се занимава с ефективността на превозните средства и влиянието на лагранжовите кохерентни структури при движението им през флуидните маси. Според него скоро автомобили, самолети и подводници ще бъдат облепени с датчици, които да събират данни за обтичането им от въздуха и водата. На базата на тази информация бордовите компютри ще адаптират движението на машините за най-голяма икономия на гориво или пък стабилност.
Проучванията на атмосферните структури, обграждащи международното летище на Хонконг, показват, че лагранжовите образувания причиняват на самолетите неочаквани „подскоци” при захождане за кацане. Пилотите решават да направят втори кръг и така се хаби доста гориво. Джордж Халър, професор по машиностроене в Университета на Монреал, работи с летищните власти за създаването на уреди, с които пилотите да виждат и да заобикалят такива структури. Системата ще работи с лазерни радари.
В Станфордския университет картографират
действието на кръвоносната система при пациенти с аневризма на аортата.
Изследванията трябва да покажат дали честите физически упражнения не биха им помогнали да забавят патологичните изменения в кръвоносния съд.
Учените, изследващи залива Монтерей, са открили лагранжова структура, която действа като подвижен вододел – от едната страна е зоната, свободно изхвърляща замърсяванията към океана. От другата – водата върти боклуците в залива. На всеки 22 дни структурата се изменя, което дава възможност да се набележат отделни периоди, когато замърсяването е по-малка заплаха за живота в басейна.
Учените предлагат да се построи хвостохранилище, което да събира водите с остатъчни изкуствени торове и пестициди от околните земеделски площи. Тези води ще се изхвърлят в залива именно в дните, когато бързото им разтваряне до безопасни концентрации е гарантирано.
Подобна структура е открита по югоизточния бряг на Флорида. Според учените тя може да намали замърсяването, причинявано от Форт Лодърдейл.
Според океанографа Арт Алън моделирането на лагранжовите структури в океана
може да помогне за спасяването на бедстващи хора, отнесени от вълните.
Френските военноморски сили са се заинтересували от тези модели, за да проследяват миграцията на петролни петна в крайбрежните зони.
Все още предстоят много експерименти, преди да се впрегне с конкретна полза предсказващата сила на лагранжовите формули. Все още моделите не могат да отчитат въздействието на ветровете, както и разпространението на замърсители, които не просто плават по повърхността, а се разтварят в дълбочина. А за да се уточни характерът на теченията на дадено място, са нужни месеци и години наблюдения.
Дори да не се намери ефективно приложение на това ново познание, то вече помага за разрушаване на някои утвърдени, но неверни представи. Съществува митът, че да се изхвърлят боклуци при прилив е безопасно. Всъщност лагранжовите структури определят дали отливът ще отнесе химията навътре в морето, или ще я изхвърли в плитчините.
Това са само част от приложенията на „хаотичната теория”. През последните 20-ина години тя има все повече поклонници – от добре ориентирани учени, създаващи прогнозни схеми за печалби на борсите, до такива, опитващи се да разберат бъдещото демографско и политическо развитие на света. Надеждите, свързани с науката, разгадаваща безпорядъка, са големи.
Петър Кънев
