Учени обясниха защо някои хора плагиатстват
Ако колега открадне ваша идея, не го обвинявайте заради неговата амбиция. Вместо това кражбата може да се дължи на една от мозъчните му гънки, пишат авторите в „Дейли Мейл”.
Учени от университета на Кеймбридж откриха, че конкретна част от мозъка има ключова роля в различаването на пълното съответствие с реалността и интерпретирането на нещата такива, каквито наистина не са се случили. Има хора, при които една определена гънка в мозъчната кора не е дотолкова развита, колкото при останалите. По-вероятно е те да твърдят, че идеята на някой друг е тяхна собствена. Тези хора могат да откраднат концепцията за книга, песен или просто могат да повярват, че фантастичните събития, които са им били разказани в бирария, са се случили на самите тях.
Тъй като съзнателно не могат да разберат, че нещо не е наред с паметта им, много форми на плагиатството при тях са напълно неумишлени.
Въпросната гънка, виновна за това поведение, при повечето хора е дълбока, но при естествените плагиати е едва забележима. Тя се намира в предната част на скалпа, точно зад челото.
Това открива изследователят Джон Саймънс. След като разглежда хиляди сканирани снимки на мозъка на пациенти, той избира 53 екстремни случая на мъже и жени, чиято гънка е явно дълбока или плитка. Всички от заснетите хора са били в отлично здраве или са твърдели, че се чувстват перфектно добре. След това провежда с тях експеримент.
На доброволците са представяни известни имена по двойки. Например Лаурел и Харди. След това участниците са били помолени да довъшат съчетанието. Например „Лаурел и …?” По-късно е направен тест на паметта им, в който са опитали да си спомнят дали са виждали и дали са си представяли втората дума от двойката.
Резултатите от експеримента, публикувани в Британското списание за неврология, са показали следното: Тези, чиято гънка е била недоразвита, са се представили значително по-зле. Те имат сериозни затруднения в това да си спомнят кое се е случило наистина. При тях се замъглява разделителната линия между реалните събития и тези, които са си представили или за които им е било казано.
Същата област на мозъка може да има връзка с шизофренията, в която пациентът мисли въображаемите гласове за истински.