Това откритие обяснява и „свръхохладената” вода (без примеси), която не замръзва дори при температура, много по-ниска от 0 градуса. Максималната плътност на водата при 4 °С пък се обяснва с факта, че тетраедричните структури са с ниска плътност, която не се мени особено с температурата. А по-хаотичните структури стават още по-безпорядъчни при загряване - и съответно по-малко плътни. С повишаването на температурата те стават и повече, увеличава се и броят на молекулите в такова състояние - а те могат да поемат повече топлина. Оттук и високата топлоемкост на водата.

Способността на водата да образува силни водородни връзки между молекулите се обяснява с високото й повърхностно напрежение, което някои насекоми ползват, за да „ходят” по повърхността на езера и локви.

Новите знания за същността на течността на живота неизбежно ще доведат до нови подходи в медицината и биологията, смятат учените. Едва ли откритието ще остане без последици в изучаването на протеините например, които живеят и работят изцяло във водна среда. И може би утре ще се лекуваме с достатъчно загрята или охладена „жива вода”.

Петър Кънев