Времето може да не съществува според физиците и философите. Но това е окей
Съществува ли времето? Отговорът на този въпрос може да изглежда очевиден: разбира се, че съществува, просто погледнете календара или часовника.
Последните развития във физиката обаче предполагат, че вероятността времето да не съществува е напълно възможна и че трябва да гледаме на нея напълно сериозно.
Как е възможно това, какво би означавало това? Ще отнеме известно време, за да обясним, но не се тревожете – дори и времето да не съществува, животът ни ще продължи както обикновено.
Криза във физиката
Физиката е във криза. През последния близо век ние успяхме да обясним Вселената посредством две изключително успешни физични теории – за Общата теория на относителност и квантовата механика.
Квантовата механика описва начина, по който нещата работят в невероятно малкия свят на частиците и взаимодействията помежду им. Общата теория на относителността описва по-цялостната картина на гравитацията и начина, по който обектите се движат.
Сами по себе си и двете теории работят изключително добре. Те обаче влизат в пряк конфликт помежду си. Въпреки че учените все още не са постигнали съгласие по отношение на точното естество на конфликта, като цяло те са съгласни, че и двете теории трябва да бъдат заменени с нова, по-обща теория.
Физиците искат да създадат теория на „квантовата гравитация“, която заменя общата относителност и квантовата механика и едновременно с това улавя есенцията на невероятния успех и на двете. Подобна теория би могла да обясни как гравитацията работи в миниатюрния свят на частиците.
Времето в квантовата гравитация
Оказва се, че създаването на теория за квантовата гравитация е нещо изключително трудно.
Един от опитите да се преодолее конфликтът между двете теории довежда до създаването на теорията на струните. Тя заменя частиците със струни, вибриращи в до 11 измерения.
Теорията на струните обаче е изправена пред допълнителни трудности. Тя предоставя множество модели, които описват Вселената до голяма степен като нашата собствена, и не прави ясни прогнози, които могат да бъдат тествани посредством експерименти, чиято цел е да откроят правилния модел.
През 80-те и 90-те години на миналия век множество физици се разочароват от теорията на струните и създават множество нови математически подходи към квантовата гравитация.
Един от най-известните е т.нар. примкова квантова гравитация, според която материята на пространството и времето е изградена от мрежа от изключително малки парченца, наречена „примки“.
Един от най-впечатляващите аспекти на примковата квантова гравитация е, че тя, изглежда, елиминира времето изцяло.
Примковата квантова гравитация не е единствената. Множество други подходи също, изглежда, не включват времето като фундаментален аспект на реалността.
Пораждащото се време
Знаем, че се нуждаем от нова физична теория, която да обясни Вселената, и че е напълно възможно тази теория да не включва времето.
Какво ще стане, ако подобна теория се окаже вярна? Ще означава ли това, че времето не съществува?
Сложно е и зависи от това какво имаме предвид под „съществува“.
Физичните теории не включват неща като маси, столове или хора. Въпреки това ние приемаме, че масите, столовете и хората съществуват.
Източник: StunningArt / Shutterstock
Защо? Защото приемаме, че подобни неща съществуват на по-високо ниво от онова, описвано от физиката.
Казваме, че масите например „възникват“ от лежащата в основите физика на частиците, свистящи из Вселената.
И така, имаме сравнително ясна представа за това как една маса вероятно е изградена от фундаментални частици, но все не знаем как времето би могло да „бъде изградено“ от нещо по-фундаментално.
Освен ако не открием как времето би могло да възникне, не е ясно дали можем просто да приемем, че то съществува.
Време и агентство
Ако кажем, че времето не съществува на нито едно ниво, все едно казваме, че масите също не съществуват.
Ще е трудно да живеем в свят без маси, но в свят без време ще е меко казано катастрофално.
Целият ни живот е построен около времето. Планираме бъдещето на фона на това, което знаем за миналото. Държим хората отговорни за нещата, които са направили някога, и възнамеряваме да ги порицаем на по-късен етап.
Гледаме на себе си като на агенти (същества, които могат да вършат неща) отчасти защото можем да планираме да действаме по начин, който ще внесе промени в бъдещ план.
Но какъв е смисълът да се стараем да предизвикаме промяна за в бъдеще, когато реално бъдещето не съществува?
Изглежда, че ако открием, че времето не съществува, целият ни свят ще спре да работи. Ние не бихме имали причина да ставаме от леглото си.
Както обикновено
Има изход от цялата тази бъркотия.
Дори и физиците да елиминират времето, причинно-следствената връзка ще остане непокътната – идеята, че едно нещо може да предизвика друго.
Това, което вероятно физиката ни казва е, че причинно-следствената връзка, а не времето, е основна характеристика на Вселената.
Ако това е така, то агентството може да оцелее, тъй като е напълно възможно да реконструираме усещане за агентство изцяло въз основа на причинно-следствената връзка.
Поне така твърдим Кристи Милър, Джонатан Талънт и аз в нашата нова книга.
Ние казваме, че макар и да отваря нова ера за физиката, откритието, че времето не съществува, може да не окаже директно въздействие върху нашия живот.
Автор: Сам Барън (Sam Baron), професор в Австралийския католически университет (Australian Catholic University).
Тази статия е препубликувана от The Conversation под лиценза Creative Commons и преведена от Obekti.bg с любезното съгласие на нейния автор. Прочетете оригиналната статия тук.