Аристократка по дух, човек с голяма обща култура, незлоблива, чудачка, която се надсмива над недостатъците си. Това определения за ядрен физик ли са?

В този случай – със сигурност. Защото става дума за проф. Елисавета Карамихайлова – първата жена, професор по физика у нас. Родена през 1897 г., тя по още много показатели е номер едно: първата българка, доцент в най-старото висше училище - Софийския университет “Св. Климент Охридски”, основателка и първа ръководителка на Катедрата по атомна физика в университета и на Лабораторията по радиоактивност във Физическия институт на БАН, първият професор по радиоактивност и ядрена спектроскопия.

Тези титли и длъжности принадлежат на една изключителна жена, която свободно говори и пише на немски, английски и френски език, която подкрепя талантливите млади учени, като използва големите си международни научни връзки, за да им издейства стипендии и специализации в чужбина. Жена с огромна духовна сила и висока етика. Много човешка топлина, грижи, знания и поощрения получават всички, работили с нея.

Родена е във Виена

от баща българин - известния хирург д-р Иван Карамихайлов, и майка англичанка. Следва физика и математика във Виенския университет. Завършва семестриално през 1920 г., а след две години защитава  докторска дисертация и получава научна степен доктор по философия.

Карамихайлова работи във водещи научни центрове в изследванията на радиоактивността през миналия век с едни от най-големите ядрени физици в Европа.

В Радиевия институт във Виена заедно с научния си ръководител проф. Карл Пшибрам изследва  радиолуминесценцията и радиофотолуминесценцията (свойства на някои вещества да усилват интензитета и времетраенето на послесветенето си под действие на радиоактивни лъчения, предшествано от въздействие със светлина). Резултатите от техните изследвания върху радиолуминесценцията на минерала кунцит и теоретичните им тълкувания намират важно практическо приложение по-късно. Те стават база на съвременните методи на интегралната дозиметрия – определянето на сумарното погълнато лъчение от даден организъм за определен период от време.

С д-р Ханс Петерсон провеждат научни изследвания по едно от най-актуалните направления на ядрената физика за онова време - трансмутацията –

превръщането на един химически елемент в друг

- на леки елементи при облъчване с алфа-лъчи. Това е пионерският етап на съвременното направление “ядрени реакции”.

Специално внимание заслужава публикуваната през 1931 г. статия на Мариета Блау и Елисавета Карамихайлова  “Върху проникващото лъчение на полония”, в която авторките установяват, че полоният освен алфа-лъчи дава слабо по интензитет, но силно проникващо гама-лъчение. Това “тайнствено” лъчение всъщност е поток от неизвестни дотогава частици – неутрони, които Джеймс Чадуик ще открие година по-късно. Изследователките, оказва се, са

на крачка от голямото откритие, но се разминават с него, а може би и с Нобеловата награда!

Историята на науката изобилства с подобни примери.

Трудовете й, публикувани през “виенския период” от живота й, са многократно цитирани. През 1929 г. Карамихайлова става член на Международното дружество на жените с висше образование. В Радиевия институт тя има щастието не само да участва в научни изследвания с известни физици, но и да намери приятели за цял живот.  Директорът на института проф. Щефан Майер й дава през 1933 г. блестяща характеристика. Ето малка част от нея: „...отлична ученичка, както и самостоятелна и въодушевена изследователка... превъзходно школувана в експерименталната и теоретична работа... ценена и обичана от всички в Радиевия институт”.

През 1935 г. Карамихайлова печели конкурс за 3-годишна стипендия в Кеймбридж, Англия, и е приета да участва в научните изследвания в Кавендишовата лаборатория, на която

директор тогава е знаменитият лорд Ърнест Ръдърфорд, основоположник на ядрената физика.

Самият факт, че една жена и чужденка (едва ли добра комбинация през 30-те години в Европа) е допусната да работи в най-известната по онова време лаборатория по атомна физика, е висока оценка за качествата на Карамихайлова. След изтичането на трите години тя остава в Кавендишовата лаборатория още 10 месеца на издръжка на баща си, за да довърши започнатите изследвания. По време на престоя си в Англия посещава и научни институти в Норвегия, Швеция, Дания, Холандия, Белгия и Франция.

През “английския си период” Карамихайлова навлиза и в нова област на ядрената физика – ядрената спектроскопия. Забележителни и често цитирани са резултатите от съвместните й изследвания с докторанта Дъглас Ли по йонизацията на газове при високи налягания, на базата на които по-късно Ли полага основите на радиобиологията.

Въпреки поканата от австрийския физик проф. Адолф Смекал, който по това време

работи в Германия, да участва в научни изследвания във Физическия институт на Университета в Хале, тя отказва, като се надява да се върне и да бъде полезна в България.