Анабиозата позволява на множество герои от научната фантастика да пътуват до далечните кътчета на Космоса в състояние на летаргия, събуждайки се едва тогава, когато достигнат извънземната си цел. Сега лекари започнаха да тестват тази концепция на практика в желанието си да спасяват живота на пациенти, преживели тежка травма. В САЩ най-малко един човек е въведен успешно в състояние на анабиоза.
Когато човек претърпи тежка травма – например промушване с нож или огнестрелна рана – той може да загуби толкова много кръв, че сърдечната дейност да спре, което прави стандартните техники за кардио-пулмонарна първа помощ безсмислени. Вместо това хирурзите отварят гръдния кош в желанието си да пренасочат кръвта към сърцето и мозъка. Често обаче това не довежда до спасяване на човешкия живот.
„При теб е човек, който е претърпял нараняване. Можеш да го оправиш, но просто не разполагаш с необходимото време“, коментира проф. Самюел Тишерман от Медицинското училище на Мерилендския университет по време на симпозиум в Нюйоркската академия на науките на 18 ноември.
Как можеш да си набавиш повече време? Именно тук идва на помощ концепцията за анабиозата, въпреки че д-р Тишерман изтъква, че лекарите се опитват да избягат от научно-фантастичната нотка, асоциирана с този термин, и вместо това наричат процедурата EPR или спешно запазване и възкресяване.
В скорошно интервю пред New Scientist д-р Тишерман заяви, че неговият екип е тествал техниката EPR най-малко върху един човек. Той описва всичко като „малко сюрреалистично“, но не уточнява колко хора всъщност са я преживели.
EPR представлява бързо охлаждане на мозъка до температура, която е по-ниска от 10 градуса по Целзий. Как? Кръвта на пациента се заменя с леденостуден солен разтвор, който обикновено се изпомпва директно в аортата – основната артерия, която пренася кръвта от сърцето към останалите части от тялото.
„Хрумна ни, че най-бързият начин да охладим цялото тяло, в частност мозъка и сърцето, е просто като го изпълним със студена течност – за тази цел използваме солен разтвор“, допълва още д-р Тишерман.
Когато на тялото му е изключително студено, телесните процеси и химичните реакции в него се забавят. Това означава, че органите (например мозъкът) се нуждаят от много по-малко кислород от обикновено. Веднъж щом бъде охладен до това състояние, пациентът може да бъде отведен в операционната зала, където хирурзите разполагат с до 2 часа (а не с броени минути), за да поправят животозастрашаващите щети. Веднъж щом приключат, пациентът се „съживява“ с помощта на кардиопулмонарен байпас – машина, която поема функциите на сърцето и белите дробове.
Техниката вече е тествана успешно върху животни (като например прасета), а сега – с одобрението на Агенцията за контрол на храните и лекарствата – екипът на д-р Тишерман я изпробва и върху хора. Тъй като шансът хората, чието сърце е спряло вследствие на остра травма, да оцелеят е малък, тяхното съгласие не е необходимо. Лекарите обаче отпечатват реклами в местния вестник, в които казват на читателите как да заявят желание за участие в експеримента, в случай че проявяват интерес. Планът на д-р Тишерман е да тества EPR върху 10 пациенти. Още 10 ще бъдат включени и като контроли – това ще бъдат хора, които са пристигнали в болницата в момент, в който в нея не е присъствал целият екип на доктора (което означава, че не е можело да се осъществи EPR).
Тази техника си има и своите минуси – възможно клетките да претърпят поражения, когато тялото се стопли и потокът на кръвта се възстанови. Лекарите все още не са сигурни защо точно това се случва, но определени медикаменти биха могли да контрират този ефект. Крайната цел е пациентът да оцелее, без да претърпи каквито и да било неврологични щети.
„Надяваме се, че този подход, при който на практика спираме времето – може би с хипотермия или чрез лекарства – ще ни позволи да един ден спасяваме живота на пациенти, претърпели тежка травма, които днес умират пред очите ни“, казва д-р Тишерман.
Източник: New Scientist
