Защо имаме различни кръвни групи?

Книгата на Д'Адамо е бестселър, преведен на 6 езика, с над 7 милиона продадени екземпляра. Следват още книги за кръвната група и серия хранителни добавки, продавани от автора в неговия уебсайт. В резултат лекарите често получават въпроси дали този тип диета работи.

Най-добрият отговор е експерименталният. В книгата си Д'Адамо пише, че провежда 10-годишно проучване за действието на диетата при пациентки, болни от рак, и му остават още две години до приключването на изследването.

Осемнадесет години по-късно обаче данните от това проучване все още не са публикувани. Наскоро изследователи от Червения кръст в Белгия решават да проверят дали има други доказателства в полза на диетата. Те разглеждат над 1000 проучвания, но усилията им не дават резултат. “Няма преки доказателства в подкрепа на здравословното въздействие на диетата според кръвната група“, казва Еми Де Бук от Белгийския Червен кръст.

„Популяризирането на тези диети е погрешно”, заявяват категорично други учени в Transfusion Medicine Reviews.

Независимо от това някои хора, които следват тази диета, докладват положителни резултати. Според Ахмед Ел-Сохеми, медицински диетолог от Университета на Торонто, това не е причина да мислим, че кръвните групи имат нещо общо с успеха.

Ел-Сохеми е експерт в нововъзникващата област на нутригеномиката. Той и колегите му събират 1500 доброволци, проследявайки храните, които ядат, и тяхното здраве. Те анализират ДНК на своите участницитне, за да видят как техните гени могат да се отразят върху въздействието на храната върху тях. Двама души могат да реагират много различно на една диета в зависимост от гените.

„Почти всеки път, когато изнасям лекции за това, някой накрая ме пита „А, това е същото като диетата според кръвната група?“ Не, не е, обяснява Ел-Сохеми.

„Нищо в тази книга не е подкрепено от науката“ – казва той. Но знаейки кръвните групи на 1500-те си доброволци, той решава да изследва дали от тази диета има някаква полза. Той разделя хората според кръвните им групи и им назначава съответните диети. Всеки се оценява и според това колко добре се придържа към диетата. Оказва се, че при някои хора тя работи.

„Уловката – казва Ел-Сохеми – е, че това няма нищо общо с кръвната група на хората“. С други думи, ако имате кръвна група О, можете да се възползвате от диетата за А точно толкова, колкото и ако сте с кръвна група А – вероятно защото предимно вегетарианската диета е полезна за повечето хора.

Диетата за група О също може да е полезна за много хора, защото съкращава голямо количество въглехидрати. Същевременно диетата, богата на млечни продукти, не е здравословна за никого, независимо от кръвната група.

Едно от нещата, които прави диетата според кръвната група толкова привлекателна, е историята за произхода на хората. Но тази история не няма нищо общо с доказателствата, които учените са събрали за тяхната еволюция.

След откриването на човешките кръвни групи от Ландщайнер през 1900 г., учените се питат дали кръвта на други животни също е различни типове. Оказа се, че някои примати имат кръв, която се съчетава добре с някои типове човешка кръв.

Но едва през 90-те години на 20-и век учените започват да дешифрират молекулярната биология на кръвните групи. Те откриват, че един единствен ген, наречен ABO, е отговорен за изграждането на „втория етаж“ на къщата на дадена кръвна група.

А-версията на гена се различава по няколко ключови мутации от В-версията. Хората с кръвна група O имат мутации в ABO гена, които им пречат да произвеждат ензима, който изгражда антиген А или В.

Учените сравняват гена ABO при хората с други видове животни. Лор Сегурел и нейните колеги от Националния център за научни изследвания в Париж са провели най-амбициозното изследване на ABO гените при примати досега.

И те са открили, че нашите кръвни групи са изключително стари. Както хората, така и гибоните, имат генетични варианти за кръвни групи А и В, а те са наследени от общ предшественик, живял преди 20 милиона години.

Кръвните групи може би са дори по-стари, но е трудно да се каже точно колко. Трябва да се анализират гените на всички примати, за да стане ясно. Но доказателствата, които учените са събрали до момента, вече разкриват бурната история на кръвните групи. В някои поколения мутациите са прекъснали една или друга група.

Шимпанзетата, нашите най-близки живи роднини, имат само групи А и О. Горилите, от друга страна, имат само В. В някои случаи мутациите са променили гена ABO, превръщайки А в В. И дори при хората учените откриват, че многократно са възниквали мутации, които предотвратяват изграждането на протеини от „втория етаж“ на кръвната клетка. Тези мутации са превърнали кръвта от А или В в О.

Група А в такъв случай не е наследство от предците ни земеделци, а от маймуноподобните ни предци. Но учените все още не са открили каква може да е еволюционната функция на гена ABO.

Най-поразителният пример за нашето невежество за ползата от кръвните групи е отбелязан в Бомбай през 1952 г. Лекарите откриват, че група пациенти изобщо нямат кръвна група – нито А, нито В и АВ, нито О.

Най-поразителният пример за нашето невежество за ползата от кръвните групи е отбелязан в Бомбай през 1952 г. Лекарите откриват, че група пациенти изобщо нямат кръвна група – нито А, нито В и АВ, нито О.

Ако А и Б са двуетажни сгради, а О е едноетажна, тогава тези бомбайски пациенти са имали само празно място.

От откритието си насам това странно състояние, известно като бомбайски фенотип, се е появявало и при други хора, въпреки че остава изключително рядко. И доколкото учените могат да кажат, в него няма никаква вреда. Единственият известен медицински риск, който крие то, е, когато се налага кръвопреливане.

Хората с бомбайски фенотип могат да приемат кръв само от други хора със същото състояние. Дори кръвната група О, предполагаемо универсална кръвна група, може да ги убие.

Бомбайският фенотип доказва, че генът ABO не носи незабавно предимство. Някои учени смятат, че обяснението за кръвните групи може да се крие в техните вариации. Това е така, защото различните видове кръв може да ни предпазят от различни заболявания.

Лекарите за първи път забелязват връзката между кръвните групи и различните заболявания в средата на 20-ти век. Списъкът продължава да расте.

„Между кръвните групи и инфекциите, раковите заболявания и редица други заболявания все още има много неоткрити връзки“, казва Памела Грийнуел от Университета на Уестминстър.

Хората с кръвна група А са по-податливи на някои видове рак и малария в тежка форма. Хората с тип О, например, има по-голям шанс да получават язви и разкъсване на ахилесовите сухожилия. Тези връзки между кръвните групи и заболяванията все още не са добре изследвани и учените тепърва започват да откриват причините аз някои от тях.

Това може да ни даде насока защо различни кръвни групи са издържали в продължение на милиони години. Предците ни примати е трябвало да се борят с голям брой болестотворни патогени. Някои от тези патогени може да са адаптирани да използват различни видове кръвни антигени. Патогените, най-пригодени към най-често срещаните кръвни групи, биха се справили най-добре, защото имат най-много гостоприемници, които да заразят. Но постепенно те може би са се лишили от това предимство, убивайки гостоприемниците си. Междувременно примати с по-редки видове оцеляват по-успешно, благодарение  на защитата срещу някои от тези потенциални врагове.

Докато размишлявам върху тази възможност, моята кръвна група А остава за мен все така озадачаваща, както когато бях момче, пише Цимер. „Но това е по-дълбоко озадачаване, което ми доставя удоволствие.“

Източник: Science Alert