Колко сте пасивни се определя от начина, по който възприемате света и мястото си в него, характера ви, доколко се чувствате овластени и, разбира се, спецификите на ситуацията.
Пасивността понякога може да е полезна стратегия и здравословен механизъм за справяне. Но може и да се превърне в навик. Когато пасивността започва да преобладава в реакциите ви и да определя подхода ви към живота, може да стане опасна.
Проблемът е, че често не осъзнаваме колко пасивни сме станали и колко очевидна нашата пасивност за другите.
Списъкът по-долу ще ви покаже имате ли пасивни склонности и навици и дали не трябва да се опитате да ги промените.
Как пасивните хора гледат на света
1. Оставят бъдещето си в ръцете на „съдбата“
„Връзките не трябва да изискват прекалено много усилия; ако сме един за друг, нещата ще проработят.“ Понякога нещата сработват от само себе си, но това е много по-вероятно да се случи, когато всеки в двойката играе активна роля за изграждането на стабилна връзка.
2. Вярват, че „нещата просто се случват“
„Защо винаги на мен ми се случват лоши неща?“ Реалността е, че както лошите, така и хубавите неща се случват на всеки. Можете да седите и да чакате да ви се случат хубави неща или да бъдете проактивни и да направите така, че да се случат.
3. Бъркат провала със съдбата
„Явно не ми е било писано да (попълнете празното място)”. Провалът е част от пътя на всеки, не последна спирка. Избягвайте това мислене, като си припомните добрата стара троица - „търпение, постоянство и упоритост“.
4. Смятат, че „късметът“ е важен фактор за успеха
„Късметът не беше на моя страна“. Късметът, както и да го определяте, не е във ваш контрол, но подготовката, планирането и т.н. са. Концентрирайте се върху тези променливи.
Как пасивните хора общуват
5. Езикът им е колеблив и несигурен
„М-да, възможно е, общо взето, в някакъв смисъл, да е нещо такова.“ Ако се улавяте в подобни изречения, опитайте се да говорите по-директно. Речевите модели са просто навик – и те се поддават на промяна.
