Тази приказка за неволята е толкова стара и страшна, че за написването й учени от цял свят няколко десетилетия водят истинско разследване, достойно за перото на Реймънд Чандлър, Артър Конан Дойл, че и Андрей Гуляшки, взети заедно.
Преди близо четвърт век американският климатолог Грег Зиелински открива нещо много странно в Гренландия. В проба от хилядолетните ледове той намира пласт, който, за разлика от почти чистия друг лед, много добре провежда електрически ток. Причината е наличието на сярна киселина, която винаги се свързва с вулканична дейност, при която в атмосферата се изхвърля много сероводород. Но гренландската проба е необикновена – тя показва толкова високо съдържание на сярна киселина, което би могло да е вследствие само на истински вулканичен катаклизъм. Учените изключват удар на астероид - той не би изхвърлил сероводород във въздуха. Пробата съответства на кратък период, отдалечен на 75 хил. години назад във времето.
Друга следа идва от геолози, сондирали океанското дъно. Те анализират количествата кислородни изотопи, запечатани в черупките на микроскопичните морски организми фораминифера. Оказва се, че по същото време в продължение на няколко хилядолетия
средната температура на океаните рязко се понижава с около 5 ºС.
Откривателят Майкъл Рампино просто не вярва на очите си – обичайните климатични фактори не могат да причинят такава рязка промяна.
Учените вече знаят, че нещо наистина страховито и вулканично се е случило преди 750 века, но все още не са сигурни за точното място.
В началото на 90-те години Джон Уестгейт от Университета на Торонто проучва голям брой проби вулканична пепел, която му изпращат колеги от най-различни краища на света. За негова голяма изненада много от пробите се оказват твърде сходни по химическия си състав – а разстоянията между местата на събирането им са огромни – 5 до 7 хил. километра. Но анализите упорито твърдят, че те са от един и същи източник. Датирането на пробите само потвърждава извода на химията – едновременно раждане преди 75 хил. години.
Уестгейт уверено започва диренето на виновника –
най-напред е оневинен исландският вулкан Лаки, заподозрян заради близостта си до електропроводимите гренландски проби. Неговата пепел се оказва с друг състав. През 1994 г. геологът Крейг Чеснър изпраща на Уестгейт проба от района на вулканичното езеро Тоба в Индонезия. И тя е с точната химия!
