Чеснър бързо открива нови улики на самото местопрестъпление – повече от внушителни. На първо място, скалните брегове на калдерата са толкова стръмни, че се конкурират с норвежките фиорди. Почти отвесните канари не показват смекчаване на наклона под водата, както в повечето езера – на броени метри от брега измерената дълбочина на езерото е просто безумна – близо 200 метра.
След като изкачва скалите, Чеснър открива, че от равнището на водата до самия им връх те са почти еднообразно съставени от застинала вулканична лава. Това означава, че вулканът Тоба е изхвърлил количества материал, хиляди пъти по-големи от тези, „изплюти” от вулканите, запомнени от човечеството –
2000 куб. км лава и най-малко 800 куб. км вулканична пепел.
Суперизригването на Тоба е истинският юмрук на божията десница. То е несравнимо и с най-силните земетресения (именно то поражда супертрусове), нито с модната заплаха от удари на астероиди – космическите скали може да бъдат открити месеци и години преди сблъсъка, трудно, но технологично възможно е отклоняването им от опасната траектория. Супервулканът избухва със сила, която не просто може да заличи град или дори малка държава. Последствията му са съдбовни за живота на цялата планета.
Обикновените вулкани, особено по океанските разломи, действат на практика постоянно. Супервзривовете се случват сравнително рядко от човешка гледна точка – веднъж на 50 хил. -100 хил. години. Но това е много по-често, отколкото падането на унищожителни астероиди.
Много опасна черта на супервулканите е, че изригват предимно на сушата –
по морските дъна процесът е постоянен и затова прилича на горенето на печка. Под континентите натрупването на газове за суперексплозия може да продължи прекалено дълго, докато се стопи съответният скален „капак”, удържащ чудовището.
Последният известен супервулкан – Таупо в Нова Зеландия, изригва преди 26 500 години. А най-мощният - Фиш Кениън в Колорадо, прекроява Северна Америка преди 28 млн. години.
Супервулканите оставят следи, но парадоксално, те са прекалено големи, за да бъдат разпознати веднага от геолозите – това са някои от най-красивите езера на света. Други са в труднодостъпни райони (Андите например).
Първият удар, който Тоба нанася на земната биосфера, не е климатичен, а прашен. Почти цяла Югоизточна Азия е засипана - и до днес в Индия, Китай, Индокитайския полуостров, Япония пробите разкриват слой пепел с дебелина 15 см. Насред Индия има равнина, в която пластът е дебел 6 метра, вероятно навяван от вятър или отлаган от вода.
Средната дебелина на пепелния слой веднага след изригването вероятно е близо метър.
Това е смъртоносно за местния живот. Преди 10 млн. години „обикновен” вулкан убива милиони животни в Северна Америка, като пепелта, вдишана от тях, буквално циментира белите им дробове. Изригването става на територията, известна днес като Айдахо, морът сред антилопите е в Небраска. Ако един не много мощен вулкан може да направи това, какви ли са последствията от Тоба?
