Изследване сравнява мозъците на млади хора, страдащи от депресия, с тези на контролна група. Установява, че младежите, които са преживяли депресия в миналото, имат хиперсвързани когнитивни и емоционални мрежи.
Учените от Университета на Илинойс в Чикаго сканират мозъка на 30 души на възраст между 18 и 23 години, докато са в състояние на почивка. Всички участници са преживели депресия, но са иначе в добро здравословно състояние и не приемат никакви лекарства. Контролната група се състои от 23-ма души на същата възраст, които никога не са преживявали депресия.
Учените откриват, че хората, преживели депресия имат хиперсвързаност в зоните на мозъка, които се отнасят до т.нар. „предъвкване“ – когато човек превърта проблемите в ума си отново и отново, без да намира решение.
„Предъвкването не е много здравословен начин за обработване на емоциите – казва Скот Лангенекер, преподавател по психиатрия и психология в Университета на Илинойс в Чикаго. – предъвкването е рисков фактор за депресия и повторната ѝ поява, ако човек я е преживявал в миналото.“
Заедно с предъвкването учените изследвали и когнитивния контрол.
„Както можете да предположите, когнитивният контрол и предъвкването са свързани. Колкото повече се повишава последното, толкова повече когнитивният контрол спада.“ - обяснява Лангенекер.
Въпреки че младите хора в изследването не са били в депресия в момента, от предишни изследвания е известно, че при около половината от хората тя рецидивира в рамките на две години.
Предполага се, че ранната зряла възраст е периодът, в който хората са най-податливи на подходящите терапии.
„Ако можем да помогнем на младите хора да се научат как да излязат от неадаптивните стратегии като предъвкването, това може да ги предпази от развиването на хронична депресия и да им помогне да бъдат по-добре като възрастни. - пише водещият автор на изследването, Рейчъл Джейкъбс. - Смятаме, че депресията е резултат от развитието и въпросът дали някой ще развие депресия не е предрешен. Ако можем да осигурим превенция и лечение на хората, които са в най-голям риск, може да съумеем да предотвратим депресията, да намалим броя депресивни епизоди или да намалим тяхната тежест.“
Източник: PsyBlog
