Без значение дали става дума за тежка раздяла или травматично събитие, някои спомени могат да ни преследват през целия ни живот. Какво щеше да стане обаче, ако съществуваше начин да забравим всичко това? Възможно ли е науката да заличи лишите спомени, пита ASAP Science?

Формирането на спомени е изключително сложен процес. Някога учените са вярвали, че мозъкът ни наподобява шкаф, в който поставяме определени спомени на конкретно място. Днес обаче знаем, че това не е така. Всъщност, всеки спомен представлява процес, обхващащ целия мозък. Ако запомните този материал, значи клетките в мозъка ви са се задействали и са образували нови връзки. По този начин те са променили изцяло „дизайна“ на съзнанието ви. Тази промяна отчасти се осъществява благодарение на протеините в мозъка.

Какво ще стане, ако тези протеини не съществуват?

Накратко – спомените няма да могат да се формират. Учените са тествали това твърдение, давайки на животните лекарства, които пречат на създаването на тези протеини. Впоследствие те не са си спомняли нищо, което се е случило малко след това.  По този начин изследователите откриват начин да засегнат и дълготрайните спомени и да ги заличат. Всеки път, когато запомните нещо, мозъкът ви се променя. Щом си го припомните, вие физически променяте спомена в съзнанието си. И колкото повече си ги припомняте, толкова по-неточен става той. Учените са измерили тази промяна. След атентата на 11 септември 2001 стотици хора са били подканени да си припомнят въпросния ужасен ден. Година по-късно 37 процента от детайлите са се променили. До 2004 г. 50 процента са се променили или дори изчезнали. Поради простата причина, че спомените се формират и преизграждат всеки път, ако приемете по-горния протеин, докато си припомняте дадена ситуация, тя ще може да бъде изтрита от вашето съзнание. За да проверят това твърдение, учените пускат на лабораторните плъхове звук, последван от електрошок. Повтарят ситуацията няколко пъти и животинките вече се научават, че ако чуят този конкретен звук, скоро ще изпитат и болка. В резултат на това се стресират и вцепеняват. Месеци по-късно плъховете продължават да откликват на звука по същия начин. Ако приемат протеина по време на тази ситуация обаче, те ще изгубят спомена за конкретния звук.  За да се уверят, че лекарството не нанася мащабни щети по мозъка, учените решават да повторят този експеримент с два различни тона, последвани от електрошок. Плъховете започват да се страхуват и от двата, но когато приемат протеина и чуят само единия звук, те ще забравят само него и ще продължат да се страхуват от другия.

Малко по малко учените успяват да открият конкретни лекарства, с които да засегнат формирането на определени протеини в различни части на мозъка. При това положение ако ви се случи нещо ужасно и споменът за това ви кара да се чувствате зле в емоционално отношение, то изследователите могат да атакуват протеина в емоционалния регион на мозъка и да прекъснат тамошните връзки. Всичко това би било особено полезно при пациенти, страдащи от посттравматичен стрес.

Въпреки че всички тези лекарства са все още в твърде ранен стадий на разработка, основният въпрос остава – ако лекарят ви предпише хапче за забравяне, бихте ли го взели?