На днешния ден през 1917 г. се ражда известният британски писател и изобретател Артър Кларк.
Дебютът му във фантастиката са разказите \"Амбразура\" и \"Спасителен отряд\" (1946). Най-известните му романи са \"Краят на детството\" (1953), \"Градът и звездите\" (1956), \"Среща с Рама\" (1973), \"Фонтаните на Рая\" (1979).
Артър Кларк е внесъл своя принос и в кинофантастиката, ставайки един от създателите на знаменитата \"Космическа одисея през 2001\" (1968), заснета от Стенли Кубрик. В същата година Кларк публикува роман, написан въз основа сюжетът на филма. Артър Кларк е лауреат на премията \"Калинг\" за постижения в популяризацията на науката (1962).
През 1989 г. е награден с Ордена на Британската империя.
Принос в развитието на космическите апарати
През 1945 г. в своята статия «Извънземни ретранслатори» («Extra-Terrestrial Relays»), публикувана в списание Wireless World, Кларк предлага идеята си за създаване на система за телекомуникация чрез спътници, разположени на геостационарна орбита, която би позволила да се създаде глобална система за връзка. Тази идея впоследствие е реализирана чрез комуникационните сателити и през втората половина на 20-и век осигурява предаване на практически всички комуникации, в това число и Интернет. Геостационарната орбита се нарича и орбита на Кларк. На въпроса защо не е патентовал идеята си (което е било напълно възможно), той отговаря, че не вярвал във възможността за реализацията ѝ докато е жив, а освен това считал, че подобна идея трябва да носи полза на цялото човечество.
През 1954 г. в писмо до директора на научния отдел на американската национална метеорологична служба Хари Векслер Кларк предположил, че орбиталните спътници могат да се използват за прогнозиране на времето. Идеята му е възприета и впоследствие реализирана .
Артър Кларк коментира директните телевизионни репортажи за експедициите до Луната на космическите кораби Аполо 11, Аполо 12 и Аполо 15 заедно с Уолтър Кронкайт и Уилям Шира.
