Една легенда от хилядолетия броди из земното кълбо – от Месопотамия до Камчатка и от Исландия до лесовете на Конго хората пазят спомена за огромно наводнение, което без малко не унищожава човешката раса. Наистина, много малко са народите, които в един или друг вариант не предават сходни по съдържание предания за Потопа.
Доскоро това е било възприемано като неопровержимо доказателство за истинността на описаните в Светото писание събития. Но с напредъка на геологическите науки, а също така на сравнителната етнология и културология подобен феномен като че ли намира едно задоволително научно обяснение – а именно, че поредица от колебания в равнището на Световния океан, а също така на други водни басейни са довели до редица „местни” потопи, отразявали се в народното творчество на редица древни раси. Дотук добре.
Но наистина ли? И как? Кога? Къде?
Сега вече смятаме, че с огромния скок на редица науки – археология, хидрология, геология, океанология, човешкото знание вече е в състояние да разчепка и тази легенда. Залогът този път е особено голям, тъй като поставянето на преданието за Потопа в някакви хронологически и фактологически рамки ни приближава една идея по-близо до Началото – не само такова, каквото е запомнено, а такова, каквото е било.
Да, знаем, че на пръв поглед историята за Потопа в най-важната за нас версия – библейската, изглежда като приказна измислица, особено в онази си част, в която Ной, единствен от смъртните получил благоволението на Бог, построява огромен ковчег (сандък), в който да прислони себе си, своето семейство, както и почти всички животински видове. Тогава Бог изпраща дъжд, който вали 40 дни и 40 нощи, вследствие на който водата покрива всичко на земята, до самите върхове на високите планини. „Всичко биде изтребено на Земята” (Битие.7.23.).
Тук обаче Библията ни подава и едно географско сведение –
на седемнадесетия ден от седмия месец след началото на Потопа
ковчегът на Ной спира на върха на Араратските планини. Това вече е някакво начало и издирванията на бедствието и останалите от него следи може да започнат.
С понятието Араратски планини в древни времена обаче вероятно се е означавал целият планински масив, който сега се намира южно от Кавказ, в най-източната част на съвременна Турция. Още ранните християни асоциирали името на планината с последната спирка на Ноевия ковчег, означавайки я в латинския превод на Библията като „Арменската планина”.
Нещата започват да си идват на мястото. Ако наистина, както се предполага, библейската версия за Потопа се базира на много по-древната месопотамска такава (най-ранният й вариант е засвидетелстван около 3000 г. пр.Хр.), то е напълно логично извисяващият се на 5137 метра връх на планинския масив, недалече от изворите на великата река Тигър, да бъде натоварен с такава легендарна значимост.
