В търсене на изчезналия Потоп
Но наистина ли легендата трябва да се тълкува буквално? На такова мнение са редица неправителствени или библейски организации, които упорито се опитват да намерят дървени останки от ковчега. През октомври 2009 г. твърде любопитни кадри приковават интереса на учената част от човечеството, особено на библейските историци и археолози – от експедиция на базирана в Хонконг организация, създадена специално с цел откриването на следи от легендарния ковчег. Става въпрос за
големи дървени фрагменти с височина повече от 20 метра,
открити на около 4000 метра над морското равнище в планината Арарат. Изследователите са 99% убедени, че това са именно останки от Ноевия съд. В тяхна полза говори предположението, че е много трудно - в древността и дори в наши дни, такива големи парчета дърво да се изнесат на такава огромна височина, което трябва да значи, че те са пристигнали там… заедно с Ной?
Разбира се, хипотезата се натъква на сериозна критика от страна на библейски археолози и историци извън Турция и Китай. Някои смятат, че дадената от експедицията радиовъглеродна датировка на дървото (показваща, че то е на приблизително 4800 години, следователно от 3. хилядолетие пр.Хр.) противоречи в твърде голяма степен на традиционното възприятие на библейските събития, според което Потопът се е случил най-късно към 6000 г. пр.Хр.
Има и други варианти – Робърт Корнуке, водачът на една друга експедиция, проучваща планинските области в иранската планинска верига Елбрус (планината Сюлейман, близо до столицата Техеран), излиза с
почти фантастично твърдение – Ноевият ковчег вероятно се е… вкаменил.
Става въпрос за открити от Корнуке образувания от тъмен камък, открити на плато в споменатата планина, които в течение на хиляди години са били подложени на т.нар. процес на петрификация - при който под въздействието на определени фактори органичен материал (например дърво) може да се превърне в скала.
Твърдението е много остро критикувано, било то от исторически (невъзможността за асоцииране на планината Арарат с планинска верига толкова на юг), било от археологически или геологически причини. Всъщност по мнението на повечето специалисти скалите на „Ноевия ковчег” са просто вулканични образувания и толкова. „Едва ли има търсач на Ноевия ковчег по света - обобщава Пол Зимански, известен археолог, специалист по Древния Изток, - който да не е обявил, че го е открил.”
Наистина, прокламираното откриване на Ноевия ковчег е много проблематично преди всичко заради почти нулевата вероятност дървеният материал да се е съхранил в продължение на толкова хилядолетия. Напълно възможно обаче, дори в голяма степен желателно е откриването на самия Потоп.