Откритията, които ни предлагат сериозни и утвърдени учени в областта на хидрологията и океанологията, стават все повече и са обект на анализи в утвърдени центрове. А най-хубавото е, че този път, изглежда, има и сериозна българска връзка.
Потоп без ковчег?
Както споменахме, легендите за Потопа вероятно са една митологизирана действителност, родила се от периодичните бедствия, достигали райони в близост до големи водни басейни. Логични са и опитите за локализация на бедствието в някакъв единен воден басейн, от който е зависело развитието на няколко народа или култури. Досегашните локализации, отговарящи на месопотамската легенда, между теченията на реките Тигър и Ефрат, които без съмнение периодично са се разливали, не предлагат „катаклизъм” от такъв калибър и с такава давност, който да може да се асоциира с Потопа.
През 90-те години на миналия век двама американски учени – Бил Райън и Уолтър Питман, са заинтригувани от вероятността в древността Черно море да е било затворено езеро, което вследствие на огромен катаклизъм да е завоювало области на околната суша, докато изпълни сегашния си воден басейн. Щастливото им хрумване се ражда във времето на наблюденията върху геоморфологията на Средиземно море и образуването на Гибралтарския проток. А интересът им към историята на Черно море е засилен, след като се запознават с проучванията на българския океанолог проф. Петко Димитров, който твърди, че преди 9750 години нивото на морето е било с около 100 метра по-ниско от сегашното.
Резултатът от проучванията на Райън и Питман се появява под формата на изследване през 1997 г. Базирайки се на откритите явни форми на геофизически хоризонт със сухоземен произход (еолови отложения на дълбочина от 140 метра; добре ерозирал слой с явни форми на въздействие от фактори като вятър, дъжд, реки), също така органични артефакти като дърво и трева, явно развивали се извън морската среда, двамата учени предлагат следния извод:
през 5500 г. пр.Хр. гигантско наводнение е превърнало сладководното езеро Черно море в морски басейн.
Случило се е приблизително следното: след края на последната ледникова епоха затоплянето на температурите и топенето на ледниците от околните планински масиви предизвикват рязко покачване на нивото на Средиземно море. Съответно то започва да упражнява силен натиск върху естествената земна преграда между него и сладководното Черно море. Тази преграда сега е известна под името Босфор. Та преди около 7600 години тя се пропуква и водите на Средиземно море заливат бъдещия Черноморски регион. Силата на вливащите се води е приблизително равна на 200 ниагарски водопада, а водата започва да се покачва с около 15 сантиметра дневно.
Това означава и заливането на почти 100 хил. кв.км земя – катаклизъм, който трябва да е унищожил многобройни селища и – евентуално – да е предизвикал края на една цивилизация. Всъщност никога досега Великият потоп не е бил толкова близко до действителността.
Големият потоп, Малкият потоп и началото на цивилизацията.
И ако характерът на събитието, което е залегнало в основата на легендата, е по такъв начин сравнително изяснен, то конкретните как, защо и кога все още са обект на спорове.
