9 кратки и трогателни разказа
1. Алан Е. Мейер. «Без късмет»
Събудих се от жестока болка по цялото тяло. Отворих очи и видях стояща до моето легло медицинска сестра.
- Господин Фуджима - каза тя - имате късмет, оживяхте след бомбардировките над Хирошима преди два дена. Сега сте в болница и вече нищо не ви застрашава.
Изговаряйки всяка дума с мъка, аз попитах:
- Къде съм?
- В Нагасаки - отвърна тя.
2. Лариса Керкленд. «Предложение»
Звездна нощ. Най-подходящото време. Вечеря на свещи. Уютно италианско ресторантче. Малка черна рокля. Разкошна коса, блестящи очи, сребърен смях. Заедно сме вече две години. Чудесни времена! Истинска любов, най-добър приятел, никой друг. Шампанско! Предлагам ръката и сърцето си. На едно коляно. Хората гледат? Нека гледат! Прекрасен пръстен с брилянт. Зачервени бузи, очарователна усмивка.
Как така не?!
3. Чарлз Енрайт. «Призрак»
Веднага след инцидента побързах да се прибера вкъщи, за да съобщя на жената тъжната новина. Но тя сякаш въобще не ме слушаше. Въобще не ме забелязваше. Тя погледна директно през мен и си наля нещо за пиене. Включи телевизора.
В този момент звънна телефонът. Тя отиде до него и вдигна слушалката.
Видях как й се сбръчка лицето. Тя силно заплака.
4. Ендрю Е. Хант. «Благодарност»
Вълненото одеяло, което неотдавна му дадоха в благотворителния фонд, удобно обгръщаше раменете му, а обувките, които днес намери в контейнера за смет, бяха точно неговия размер.
Уличните огньове приятно сгряваха душата му сред цялата тази смразяваща тъмнина...
Извивката на пейката в парка беше толкова позната за натоварения му стар гръб.
«Благодаря ти, Господи, - помисли той, - животът е просто възхитителен!»
5. Браян Нюел. «Какво иска дяволът»
Двете момчета стояха и гледаха как Сатаната бавно се отдалечаваше. Блясъкът на неговите хипнотизиращи очи все още размътваше главите им.
- Слушай, той какво искаше от теб?
- Душата ми. А от теб?
- Монета за телефона-автомат. Трябваше спешно да позвъни.
- Искаш ли да отидем да хапнем?
- Искам, но сега съвсем нямам пари.
- Няма страшно. Аз имам много.