Датата 26 април 1986 г. се превърна във вододел за отношението на човечеството към „мирния атом”. Предизвиканото от чернобилската авария радиоактивно замърсяване на огромни територии остави незаличим негативен спомен за милиони хора. След катастрофата зародилата се през 70-те години съпротива срещу атомната енергия се разпространи светкавично в целия свят. В резултат много от плановете за строеж на нови реактори през 80-те и 90-те години на миналия век бяха отменени.
Най-важният траен резултат от Чернобил обаче е фактът, че гражданите и данъкоплатците в цял свят вече никога няма да приемат с лека ръка рисковете от ядрената енергетика. Сред тях са съхранението на опасни радиоактивни отпадъци, възможността за използването им за изграждането на ядрено оръжие и преди всичко – възможността от авария от „чернобилски тип”.
Днес знаем, че причината за историческата ядрена авария е комбинацията между лошата конструкция на съветските реактори РБМК (Реактор большой мощности канальный) и феноменална поредица от човешки грешки. Избягването на тези фактори се превърна в неписан закон за инженерите, проектиращи ядрени енергийни установки. Така Чернобил се превърна в мощна невидима ръка, която промени коренно регулациите за ядрена безопасност и стимулира създаването на нови поколения по-безопасни и ефективни атомни електростанции.
Новите ядрени реактори, които се изграждат в момента или са планирани за близкото бъдеще, са от трето поколение. Те включват редица подобрения, осигуряващи по-висока ефективност и удължен експлоатационен срок. Преди всичко обаче като пряк резултат от горчивите уроци на Чернобил новите реактори използват принципа на т.нар. пасивна безопасност. Това означава, че в случай на авария самата конструкция на реактора естествено забавя и спира опасните процеси. Тези мерки са базирани на фундаментални физически сили (като гравитацията) и не зависят нито от човешката намеса, нито от каквито и да е технологични системи за сигурност. Първите реактори от това поколение вече работят в Япония, като през следващите години няколко от тях ще бъдат изградени в Европа и Китай.
Още по-голяма степен на сигурност ще притежават бъдещите ядрени реактори от четвърто поколение (Gen IV), които в момента са обект на активна разработка и се очаква да заработят до 2030 г. Те ще използват различни технологии, като общото между тях ще бъде значителното подобрение във всички важни сфери. Тези енергийни установки ще произвеждат по-безопасни радиоактивни отпадъци, ще могат да рециклират съществуващите ядрени боклуци и освен това ще произвеждат стотици пъти повече енергия от едно и също количество гориво. Всеки от тези реактори ще бъде пасивно безопасен, като някои от тях ще притежават дори т.нар. присъща безопасност (inherent safety) - възможно най-високата степен на надеждност за нещо, създадено от човешки ръце. Това понятие означава, че конструкцията на установката сама по себе си предотвратява събитията, която може да доведат до авария.
В крайна сметка най-тежката ядрена авария в историята ще бъде запомнена не само със своята тежка човешка и икономическа цена. Научените от нея уроци вероятно ще доведат до създаването на по-безопасни атомни електроцентрали.
