Ако обичате да се излежавате пред телевизора дори когато не сте особено уморени и ако трудно се мотивирате дори за най-дребната физическа активност, науката има новина за вас – виновни са гените ви.
Според наскоро публикувано изследване на учени от Университета на Мисури нивото на активност на един индивид се предопределя от генетични фактори. Изследователите са успели да селекционират опитни плъхове, които при равни други условия се отличават драстично в нивото си на активност. Иначе казано, едни от тях са много мързеливи, а други са много активни.
Изследователите са стигнали до този извод по относително праволинеен и в известен смисъл, безскрупулен начин – чрез последователно чифтосване между най-мързеливите плъхове, както и между най-активните животни. След десет поколения последователна селекция резултатът бил създаването на две различни групи плъхове. Едната група от „атлети” избирали да тичат десет пъти по-дълго в сравнение с „ленивците”. Изследователите не са установили физиологични разлики между атлетите и ленивците. Генетичните разлики обаче са очевидни – според авторите на проучването разликата между вродената атлетичност и наследственият мързел зависи от наличието на 36 конкретни гена.
Доколкото плъховете са бозайници, учените предполагат, че тези изводи се отнасят и до хората. За добро или зло обаче, няма никакви изгледи новооткритата наследственост при мързела някога да послужи като оправдание за несвършена работа.
