Учените успяват да изолират мозъците на кучета, котки и маймуни, и да ги поддържат живи за кратък период от време. Най-успешният метод от този тип обаче е разработен още в средата на 80-те години на миналия век, пише Popular Science.
Родолфо Линас - невроучен от медицинския център „Лангон“, открива как да запази мозъка на малко морско свинче в пълна с течности стъкленица за един цял работен ден.
В самото начало Линас и неговите колеги приспиват животното, разтварят гръдния му кош и охлаждат мозъка, инжектирайки студен физиологичен разтвор в аортата. След като изваждат мозъка от черепа, те го завързват за долната част на съда с помощта на конец. Освен това поставят стъклени топчета около него, за да не се плъзга настрани.
За да поддържат мозъка жив, те инжектират гръбначните артерии със смес от захар, електролити, разтворен кислород и т.н.
Благодарение на метода на Линас мозъкът може да бъде проучван с електроди, инжектиран с лекарства и т.н. Накратко – да бъде изучаван по всички възможни начини. Малко лаборатории по света обаче продължават да използват този метод. Повечето физиолози експериментират с живи животни или с малки парченца от мозъка, които се поддържат живи в стъкленица. „Подготовката е трудна и скъпа, поддръжката също“, казва невроучена Клейтън Диксън от Университета Албърта. Той усвоява метода на Линас в Италия, но впоследствие се отказва от него. „Изисква наличието на упорит и постоянен изследователски екип, за да поддържа процеса“.
