Мащабно наблюдение на съня и поведението на близо шест хиляди деца от всички континенти на Земята показва, че фазите на Луната не оказват каквото и да е значително влияние върху поведението на хората и върху това колко спокойно те спят, казват биолози в статия, цитирани от агенция Фокус.
„Фолклорът и понякога дори измислици от медицинските среди твърдят, че фазите на Луната влияят на начина, по който се изразяват проблеми от психичен характер при хора и животни. И без значение колко много или малко научна основа имат на тези твърдения, тайните на Луната ще вълнуват човечеството още векове“, казва Жан-Филип Шапю от Изследователския институт на Източно Онтарио в канадската столица Отава.
Шапю и колегите му решили да се докоснат до тази тайна, наблюдавайки как телата на 5812 деца от различни възрасти, раси, възпитание, произход и с различна степен на образование и доходи, реагират на пълнолунието, новолунието и промяната на лунните фази.
Както обяснява Шапю, екипът му избрал именно деца за експеримента, защото те са много по-склонни към резки промени в настроението, но и защото се нуждаят от много повече сън, поради което нарушението на неговия режим силно ще повлияе на тяхното самочувствие и настроение.
Учените извършили наблюдение на деца на възраст над 28 месеца и събрали огромно количество данни за това как промяната на фазите на Луната може да се отрази на настроението и съня. Анализът на тези данни дал очакван резултат – с изключение на леко намаление на продължителността на съня (с около 5 минути или 1%) по време на пълнолуние, Луната не влияе на поведението или настроението на децата.
„Нашите резултати са убедителни аргументи в полза на това, че Луната не се отразява на поведението на човека. Единствената съществена промяна е това еднопроцентното намаляване на продължителността на съня. Като цяло, не мисля, че трябва да се тревожим за пълнолунието и евентуална трансформация във „върколак“. Нашето поведение се влияе до голяма степен от гените, образованието, доходите, както и от други социални фактори, отколкото от гравитационни сили, генерирани от взаимодействието на Земята и нейния спътник“, заключава Шапю.
