Често глухите или слепи хора развиват по-силно останалите си сетива. Доскоро обаче нямаше научно доказателство дали това е така и защо. Учени от университета в Западен Онтарио с ръководител Стивън Ломбер обаче откриха причинно-следствената връзка между засиленото зрение и липсата на слух. Тайната се крие в реорганизирането на част от мозъка, която принципно поддържа слуховите възприятия, показа проучване върху котки, цитирано от Science Daily.

Котките са единственото същество освен човека, което може да се роди без слух. Ломбер и екипът му събрали глухи по рождение писани и ги изследвали заедно с техни чуващи посестрими. Резултатите показали, че при глухите се подобряват само две характеристики на зрението - периферното зрение и засичането на движещи се предмети.

Причина за това били промените в части от мозъка, отговарящи за слуха. Регионът, който при здрав организъм би възприемал периферните звуци, се прегрупирал така, че да служи на периферното зрение. Изводът на учените е, че функциите на мозъчната област си остават същите, променя се само сетивото, за което те отговарят.

"Мозъкът е много гъвкава структура и не търпи части от него да стоят неизползвани", поясни Ломбер, който е професор във Факултета по физиология и фармакология към школата по медицина "Шулич". "Той иска да компенсира изгубеното сетиво с полезни подобрения. Ако например сте глухи, ще имате полза от това да видите с периферното си зрение как към вас се задава кола - защото не можете да я чуете. От полза ще ви е и подобрената способност да определите колко бързо се движи даден обект."

Ломбер и екипът му опитват да разберат разликите между "чуващия" и "глухия" мозък, за да разберат по-добре как той работи с кохлеарните импланти - електронни устройства, предназначени за лишени от слух пациенти. Ако мозъкът се прегрупира, за да компенсира загубата на слуха, то какво става, когато той се възвърне с помощта на импланта?

"Моята аналогия е да си представям, че не използвам вилата си и я давам под наем на приятел. Той се настанява удобно там, даже пренарежда мебелите и заживява в комфорт. И ако един ден се върна, той може да не иска вече да си тръгне", шегува се Ломбер, който планира да разбере и дали тези промени в мозъка се случват и когато слухът бъде изгубен на по-късна възраст, или слуховият опит предотвратява това.

Откритията са публикувани в сп. Nature Neuroscience.