Юпитер е станал най-голямата планета в Слънчевата система, поглъщайки огромна своя посестрима, скалиста планета, десетина пъти по-голяма от Земята.

Последни анализи разкриват драматична борба за надмощие между планетите от ранната Слънчева система, достойна за древногръцките митове, дали имена на небесните тела.

Двете най-големи планети в нашия ъгъл на Вселената са се образували като скалисти кълба, десетина пъти по-масивни от нашата Земя – класифицирани от астрономите като Свръхземи. Размерите им позволили да задържат около себе си във вид на атмосфера част от планетарната мъглявина, основния „строителен материал” на Слънчевата система.

Тази хипотеза предполага двата гиганта да имат приблизително еднакви твърди ядра, но измерванията показват, че в недрата на Сатурн има два до три пъти повече маса, отколкото във вътрешността на Юпитер.

Остава само едно възможно обяснение – и то е за апокалиптичен сблъсък между две Свръхземи. В резултат се е появил днешният Юпитер.

При катастрофалния удар по-малката планета се е сплескала в атмосферата на по-голямата, след което твърдите й останки са се „утаили” към ядрото. Сблъсъкът между двете ядра е изпарил голяма част от тях и много тежки елементи са се превърнали в газообразни атмосферни съставки.

Този модел вече е способен да обясни много от странностите на най-голямата планета в системата ни – защо е толкова по-тежък от другите планети-гиганти, защо в атмосферата му има необичайна смес от тежки елементи, особено в сравнение със Слънцето, както и защо ядрото му е толкова малко.

Сатурн (който и по митология изяжда децата си) се е нагълтал по-спокойно, но по-обилно с малки обекти, по-дребни от Земята. Те не са предизвиквали зловещи експлозии, а с по-малко шум са увеличавали масата на сатурновото ядро.

Този модел съвпада доста добре със сценария, описан в септемврийския брой (2009 г.) на сп. „Обекти;”. Според него младата Слънчева система е била наситена от безброй малки тела, пометени и изгълтани от гигантите, като гравитационният резултат от промените в масите им довежда дори до размяна на местата на Уран и Нептун.