Българският Мачу Пикчу: В резиденцията на тракийския владетел
Тук някога са стъпвали тракийски царе. От това място са издавали заповедите си, водили са битки, тръгвали са на военни походи. Говорили и с боговете – нали освен всичко друго са били и върховни жреци.
Кози грамади. До неотдавна никой не подозираше какво богатство се крие под този връх в Средна гора. Днес откритият там изключителен тракийски комплекс е наричан Българския Мачу Пикчу. И не случайно. Приликите с прочутия паметник в Перу, известен като „изгубения град на инките”, са доста.
И древните траки, и инките са смятали планината за обиталище на боговете. Затова именно там са издигали резиденциите на своите царе - върховни жреци, медиатори между простосмъртните и боговете. Строили са ги на високи и труднодостъпни места. Но в избора на място е имало и друга, твърде прагматична причина – оттам те са можели да контролират огромните си територии, придвижвайки се постоянно със своята свита от една резиденция до друга, разказва н.с. д-р Иван Христов, заместник-директор на Националния исторически музей. Тази година той отново ръководи разкопките в местността Кози грамади.
Те са един от няколкото особено важни археологически обекта у нас, за които държавата, макар и затруднена по време на криза, реши да отпусне пари това лято. Комплексът се намира на двадесетина километра над Хисар, в планината, над тракийския култов център Старосел.
Резиденцията там е открита през 2005 г. По усет,
както твърди д-р Христов.
„Беше дъждовен юлски ден - спомня си той. - Правехме сондажни проучвания и след като свършихме работа, аз се насочих по трудно забележимия древен път, следвайки логиката, че обектите в землището на село Старосел (големите могили и храмове, които Георги Китов проучваше) по някакъв начин би следвало да са свързани с крепостта на върха.” Колегите на Христов знаели за Кози грамади, но не си направили труда да проучат по-щателно югоизточното подножие. А тази посока не е случайна, тя е много важна за тракийския начин на мислене, за тракийския мироглед – подчертава младият археолог. През 2005 г. той прави точно това – проверява какво има извън познатите вече рамки. Късметът го спохожда и екипът открива резиденцията.