Българският Мачу Пикчу: В резиденцията на тракийския владетел

Христов разказва, че от 15 години работи по обекти, свързани с културата на траките в планинските райони, и с течение на годините си е изградил усет да гледа на терена с по-особен поглед.

Връх Кози грамади е своеобразен археологически резерват, наситен с паметници на тракийската култура основно от четвъртото столетие пр.н.е., въпреки че на самия връх можем да говорим и за материали от по-ранни епохи, от ранножелязната например.

Това е свещена планина за одрисите –

най-значимото тракийско племе, което изгражда една от най-силните монархии в Европа.

Най-важният обект е владетелската резиденция, която по предварителни данни обхваща 4 декара площ. Тази година обаче археолозите се натъкнали на втора крепостна стена, извън очертанията на сега видимата, което предполага вече една по-обширна площ от 5-6 декара. Иначе казано, става дума за голям, значим обект.

Кози грамади е може би

най-добре запазеният тракийски селищен обект по нашите земи –

като състояние на укрепителната система, архитектурен начин на изграждане на храмовата постройка, на възловите части във фортификацията - това са ъглите, където има много добре оформени правоъгълни кули, бастиони, изградени от обработени каменни блокове. В строителството на комплекса е вложен архитектурен замисъл.


„Архитектът” на древните предварително е проектирал и със средствата на един мощен тракийски владетел е изградил тази резиденция на 1200 метра надморска височина. И тук не става дума за обикновена тракийска крепост, а за мощно укрепена владетелска резиденция. Самият обект е просъществувал може би две или три десетилетия, вероятно от времето след смъртта на владетеля Котис през 383 г. пр.н.е. до 342-341 г. пр.н.е., когато е

войната на Филип Македонски срещу Терес Втори – наследника на Аматок Втори, друг тракийски цар.

След смъртта на Терес управлението на одрисите се променило и в чисто династичен план, самото ядро на одриската държава се изместило към днешното Казанлъшко поле, където в древността е бил разположен Севтополис. Така, след като обектът е бил превзет от войниците на Филип Втори Македонски, животът там буквално замрял, а природата – със свличанията на земни маси - консервирала постройките такива, каквито са били през 4. век пр.н.е. Става дума за един хиатус, прекъсване на живота, почти без нарушавания през следващите столетия. Едва в късната Античност има оскъдни поселения, една-две къщички и няколко колиби. Най-вероятно това са били подслони на пастири или на търсачи на олово, които вадели скобите, свързващи каменните блокове на градежа.