Българският Мачу Пикчу: В резиденцията на тракийския владетел

Разбира се,

важни за запазването на обекта са неговата отдалеченост

и трудният достъп (по част от пътя може да мине само джип, а останалата част се изминава пеша или на кон), така той не е влязъл в полезрението на иманярите. Имало е няколко много стари иманярски дупки, като Иван Христов допуска, че те са от времето, преди да започнат да се използват масово металотърсачите. Ако оттам излизаха монети, метали, иманярите щяха да търсят на по-голяма дълбочина и да разрушат резиденцията, но повърхностно обектът не дава такива признаци.

Но какво е представлявал някога този владетелски център и как монархът е упражнявал своята власт, каква власт е имал?

Вече споменахме, че царете на Древна Тракия са били не само военни и политически ръководители, но и върховни жреци. Затова на Кози грамади става дума за политически и религиозен център едновременно. Точно в средата на резиденцията

археолозите са открили уникален храм, без аналог в Югоизточна Европа.

Той е надземен, за разлика от подземните, подмогилни храмове като намиращия се в землището на село Старосел (в Четиньова могила се намира най-големият подмогилен храм в Югоизточна Европа). На Кози грамади храмът е на площ от над 100 квадратни метра, изключително добре запазен, с възможности за реставрация във височина, тъй като всички архитектурни детайли са на място. Най-вероятно, благодарение и на усилията на главен асистент д-р Даниела Стоянова от Софийския университет, която е един от консултантите на обекта, ще бъде изготвен проект за цялостното възстановяване на храма. На този етап специалистите обработват информацията и се опитват да направят компютърна възстановка на сградата във височина.

Разположението на подобни резиденции

показва как одриските първенци са управлявали държавата си.

Или както казваше проф. Александър Фол, владетелят е управлявал в движение своето царство. Прагматично погледнато, ако един тракийски цар спре дълго време на едно място, то при този изявен сепаратизъм в края на класическата и началото на ранноелинистичната епоха той трудно би могъл да контролира територията си. Още повече че одриското царство няма ясно изявени граници, а се знае за стремеж на различни аристократи да се отцепят от централната власт. Затова на владетеля му се налагало непрекъснато да обикаля със своя елитен отряд от роднини, конници, аристократи и приближени.

Подобни властови пунктове, резиденции, или тюрзиси, както се наричат още, има до Копривщица, около Брезово, в Чирпанско. От старогръцките писатели пък знаем за много резиденции по Беломорието, където са били разположени на 30-40 км една от друга.

Старогръцкият историк Теопомп, живял в двора на Филип Втори, разказва как тракийският цар Котис имал навика да обикаля страната си и обичал да отсяда в сенчести, гористи местности, пълни с вода и дивеч, и където му харесвало, построявал резиденция, общувал със сановниците си и правел възлияния на боговете си.