Българският Мачу Пикчу: В резиденцията на тракийския владетел

В случая с Кози грамади

не става дума за обикновена крепост,

а за сложна фортификация - там има например улеи, които извеждат водата извън линиите на стената. Археолозите са намерили запазена крепостна стена с над два метра височина, вътрешни бастиони. По всичко личи, че мястото е било подготвено да издържи на продължителна обсада, да поеме удара на мощна, добре организирана армия, каквато е била армията на Филип Македонски.

Според други сведения Филип прекарва в Тракия 11 месеца, разболява се и накрая му се налага да извика контингент от Тесалия, за да се справи с одриските царе (в случая очевидно става дума за Терес Втори). Археологът Иван Христов смята, че това се е случило именно по южните склонове на същинска Средна гора и в масива на Кози грамади. Доказателство за това са

стотиците оловни ядра за прашки

с надписи на старогръцки, които имат паралели в елинистическите армии. Тези предмети показват наличието на някаква битка в Средна гора, а тази година са открити и части от опожарена крепостна стена и кули, което потвърждава предположенията на археолозите.

Находките показват още, че траките са се стремили да подражават и дори да конкурират модата, диктувана от по-развитата гръцка цивилизация. Стилово архитектурата на комплекса представлява невероятна смесица от местни традиции и заемки от гръцката архитектура. Постройките са покрити с керамика, направена по гръцки маниер. Владетелите на Кози грамади са ползвали местна битова керамика, но и вносна чернофирнисова (с лъскаво черно покритие), както и амфори от о. Тасос,

яли са гръцки маслини, пили са най-вероятно гръцко, вносно вино,

т.е. използвали са доста луксозни за времето си стоки и предмети от бита.

Те били и изкусни строители, като особен интерес представляват масивните каменни блокове на градежите. Много умело е използван естественият скален масив, който е бил изсечен и е била направена украса, която успешно имитирала каменни блокове, слепени един с друг. Същевременно от близко разположените кариери носели блокове, обработвали ги и ги вграждали в тази уникална архитектура с украса, която до този момент не е срещана на други места в Тракия.

В храма на Кози грамади археолозите пък откриват ритуална площадка с дялани в скалата стъпала от двете страни. Тя вероятно е била в затворено помещение, в което са се съхранявали хазната на владетеля или скъпо струващи предмети, свързани с неговите инсигнии, с неговите жречески функции – обяснява Иван Христов. През 2005 г. той и екипът му откриват от вътрешната страна до самия вход на храма

желязна двуостра брадва,

наречена лабрис - владетелския знак. Лабрисът се среща и върху монетите на династията на Аматок и на Терес Втори. Това е бил родовият знак на тези царе. Храмът е бил разграбен някога и до нас са останали само няколко съда, въпросният лабрис и три монети, които обаче много точно датират края на постройката – 342-341 г. пр.н.е.