Това лято за археолозите се оказва много важно, защото успяват да добият ясна представа за планировката на комплекса, разположението на крепостните стени, вътрешната организация и наличието на кулите. След спирането на обекта през 2005 г. – скоро след неговото откриване, главно заради липсата на достатъчно пари, сега археолозите имат подкрепа от Министерството на културата. Смятат, че ще влязат още по-навътре в пластовете на историята, ще разгадаят още тайни, ще ускорят процеса по скициране и документиране на архитектурните детайли, ще направят нужната аварийна консервация за зимния сезон, за да могат през следващата година да укрепят повърхността на блоковете и да мислят вече за цялостно възстановяване на храма.
Възстановяването на историческото минало обаче става бавно
и трябва много търпение. Археологията е фина работа, особено в сравнение с безогледното разрушаване на старините от иманярите. За един сезон може да се проучат четири квадрата 15-20-сантиметрови пластове в земята, докато иманярите водят техника и копаят на едро. А понякога един грубо проучен пласт от 20 сантиметра може да унищожи история за десетилетия, та дори столетия назад във времето, споделя притесненията си Иван Христов.
По думите му не може шепа археолози в България да изпреварят иманярите и да опазят обектите. „Гилдията е малка, работи в много трудни условия, с оскъдно финансиране, а, както казваше един колега, ние не сме Индиана Джоунс, не сме иманяри и търсачи на съкровища. Ние сме търсачи на информация, търсачи на история.”
Автор: Таня Иванова
