Много от нас повтарят до несвяст на детето си: „Е, стига вече, престани да плачеш!“ Знаете ли обаче защо не бива да казваме това, а да го заменим с друга фраза, която не е свързана със забрана?
Може би не сте изрекли точно тези думи, но пък сте казали нещо от сорта на:
„Не прекалявай с този рев!”
„Стига, всички те гледат”
„Прекрати този шум веднага!”
„Престани да плачеш или ще ти покажа за какво наистина има смисъл да ревеш!»
Тези фрази са варианти на „Спри да плачеш!“ и са крайно невъзпитателни, обяснява letidor.ru. Защо да си ги забраним? Защото всеки път, когато игнорираме или потискаме чувствата на детето, постъпваме лошо.
Защото с тези думи едва ли ще възпрем изблика на детските емоции, а ако ги потиснем и те не намерят изход, ще започнат да разстройват крехката му психика.
Какво не трябва да правим, когато детето плаче
Да сменим разговора на друга тема с цел отвличане на детското внимание
Така пропускаме шанса да му помогнем да усвои навика да управлява самичко своите емоциите, а той е особено важен навик за цял живот.
Освен така му давате да разбере, че неговите чувства не са важни или проявата им е досадна за вас. Децата трябва да знаят, че вие можете да разбирате и успокоявате техните емоции и тогава ще се научат сами да правят това.
Смяната на темата е и проява на неуважение. Представите си, че вие сте в подобна ситуация и изливате душата си пред свой приятел, а той ви казва: „О, я виж колко хубав нов телефон ми подариха!“ Няма начин да не се почувствате излишни, смутени и едва ли ще си споделяте в бъдеще лични неща с този човек.
Да наказваме
Наказанията, особено в тази ситуация, когато детето излива чувствата си и очевидно страда, не са никак възпитателни, затова не бива да наказваме, да обиждаме, обвиняваме и осъждаме хлапето заради емоциите, които изпитва.
Да използваме частицата „но“
Когато поддържаме детето си в емоционален план, частицата „но“ е не просто излишна: „Ти си разстроен, защото искаше още едно парче торта, но не бива да ядеш повече“ – това „но“ зачерква всичко, казано по-рано. Достатъчно е да изразим съчувствие към нещастието на хлапето.
Да задаваме много въпроси
Когато малчуганът е изпълнен с непреодолими чувства, той не е в състояние да отговаря на много въпроси – нека те да почакат, докато се успокои.
Да казваме: „Всичко е наред“
Казвайки „Всичко е наред“ и „Спокойно, нещата ще се наредят“ хората изразяват позитивизъм, обаче би трябвало да е кристално ясно, че точно сега това не е истина – детето плаче, не му е хубаво, колкото и да му вдъхваме надежда.
Може да изглежда, сякаш омаловажаваме значението на неговите чувства, така че простото „Нормално е да ти се плаче“ е най-добрият вариант.
