Няма холивудски филм за Коледа без целувка под на пръв поглед невзрачните клонки на имела. Да си призная, тази традиция винаги ми се е струвала безкрайно симпатична и романтична. Как обаче се е стигнало до това, че един отровен плевел се е превърнал в символ на любов и доброжелателство? Да се разходим назад във времето, за да проверим...
Англо-саксонските племена разказват интересна история. Богинята на красотата, любовта и плодородието, Фреа, имала си -Балдр, богът на лятното слънце. Той сънувал, че скоро ще уме, а заедно с него - и животът на ЗемятаФреа помолила въздуха, водата, огъня, земята, всяко живо същество и всяко растение да не нараняват сина й. Забравила обаче за имела, "който не бил нито на земята, нито във въздуха, а се увивал около клоните на ябълката и дъба". Локи, богът на злото, се сетил за това, направил стрела, дал я на слепия бог на зимата и той убил Балдр. Три дни всички се опитвали да съживят бога на слънцето. Накрая Фрея успяла, а сълзите й, проляти за сина й, се превърнали в малки бели топченца, които украсили клоните на имела. Когато Балдр се съживил, от радост Фреа целувала всеки, който минел под дървото с увития в клоните му имел. Оттогава се смята, че който застане под растението, нищо лошо не може да му се случи...
***
Според друидите (мистериозните келтски заклинатели) имелът имал лечебни свойства, можел да служи като протовоотрова, оказвал положително влияние върху плодородието и гонел магиите. Бил и силен афродизиак.
