Повечето „непасващи“ хора се борят срещу историята, която другите очакват те да пресъздадат. Срещу културния сценарий на добрия гражданин, с който се сблъскваме – как да бъдеш жена, как да бъдеш мъж, как да бъдеш успешен в работата/връзките/живота, как да си щастлив, как да обичаш, как да се ожениш, как да се впишеш в обществото.
Неприспособените се бунтуват срещу историите, които обществото поставя пред тях или върху тях. Защото житейските ни преживявания не се вписват в традиционната или стандартната история. Ние се сблъскваме челно с тези сценарии на идентичност и социална организация, и последвалият сблъсък или ни унищожава, или ни кара да изковем собствен път.
Ако трябва да си татуирам една фраза върху главата, тя ще е тази: Не съм историята, която измислихте за мен.
Колкото повече хора успея да убедя да се придържат към тази мантра, толкова по-полезна ще смятам, че съм била в живота си. Не сме длъжни да приемем историите, които наследяваме, историите, които ни казват кои трябва да бъдем. Можем да се изправим и да кажем „не“ във всеки момент, дори и да сме казвали „да“ през целия си живот. Никога не е твърде късно. Можем винаги да отхвърлим историите, хвърлени върху нас, и можем винаги да преразгледаме и унищожим една история и да съживим друга. Това е една безкрайна възможност.
Лидия Юкнавич, из The Misfit’s Manifesto
Източник: TED
