Начинът, по който изписваме буквите, отдавна се използва от психолози като път към тайните на характера. Почеркът е като лицето, което не можем да скрием и формите, чертите са източник на ценна информация, стига да можем да я разчетем, пише astrom.
Какво означава уникалният ни почерк?
Едро изписаните букви издават чувствителна натура, която жадува за внимание и обич. Освен това трудно прикрива преживяванията, а дори и да опита, едва ли й се получава задълго. Често е налице и някакъв комплекс.
Дребните букви са характерни за личности, стремящи се да „владеят положението". Те не казват веднага това, което мислят, а търсят подходящия момент. Това са „стратези", които постоянно „калкулират" ползите или евентуалните вреди от своите действия. Прагматици със силен и волеви характер. Умеят да постигат целите си с хитрост, търпение и амбиция.
Букви със средна големина - моралните въпроси и лутания са до голяма степен изчистени. Добро самочувствие и самооценка, праволинейност в действия и мисли. Материалното и духовното, като мотиви и база на реализация, са изравнени.
Букви, които започват като по-големи и завършват като по-малки в края на дума или изречение говорят за егоизъм и прикритост.
Заоблените букви - типични са за спокойните, благите и добродушните. Те „плавно" достигат до определени изводи и ги отстояват упорито след това.
Ако буквите са и „затворени, завършени" – личността премисля дълго решенията си, умее да се владее и да пази тайна.
Ако пък са „отворени" и заоблени, това говори за наивност, откровение, което не следи за последиците от казаното.
