През цялата история на човечеството хората умишлено са оставяли трайни следи върху кожата си. Най-старите образци на рисунки върху кожата са открити от археолози по мумии в Египет и Нубия с приблизителна възраст около 4000 години. Някога татуировката е служела не само за украшение, а и за племенен знак, обозначавала е принадлежност към род, играела е ролята на тотем и се е вярвало, че има определена магическа сила. В основата на всичко това стои разбирането, че татуировките имат определено значение.
Ако се придържаме към същността на понятието изкуство, то татуировките са такова – предават послание, показват въображението и техническите способности на своя автор, доставят удоволствие. Те са като картина върху човешко тяло.
Татуировките представляват интерес още за първобитните хора. Телата на най-достойните мъже в племето са носели естествените белези от лов или битка. Оттук започва да се търси и изкуственото белязване като символ на храброст и престиж. По онова време обаче едва ли можем да говорим за изкуство, но това е доказателство за естественото навлизане на татуирането в живота на хората.
Не навсякъде обаче татуирането има положителен смисъл. В Древен Рим например с татуировките са белязвали престъпниците и робите. В Средновековен Китай са практикували татуирането като съдебно наказание. Древните гърци пък използвали белязването на кожата като начин да се изпращат тайни съобщения. В татуировката може да се вложи дори лечебна сила - така например в Древен Египет са вярвали, че рисунката на малка птица до окото коригира зрението.
В Европа татуировките навлизат през 60-те години на 19.век. Благодарение на мощния тласък на младежката култура в този период се появява ново поколение татуисти. Творческите им амбиции и смелите експерименти издигат татуировката до ранга на изкуство. Днес в още по-голяма степен татуистите определят себе си като артисти. Те посочват две важни предпоставки за успеха на един такъв майстор - да рисува и да пътува. Опитът с четка върху платно е от изключително значение за професионалната работа с машината, иглите и боята върху човешката кожа. Важно е общуването между артистите, посещаването на фестивали. Всичко това говори за отдадеността и таланта, които изисква професията на татуист в истинския смисъл на думата. Хората си поверяват кожата - като едно платно, а татуистът е художникът, който трябва да въплъти идеята, мисълта, чувството в образ. Татуировката може да бъде като снимка, която запечатва твой значим момент и винаги е с теб.
От друга страна, срещу татуиста стои клиентът. Някои хора си правят татуировки, защото е модерно. Те не влагат особена мисъл нито в символиката, нито в мястото, където да бъде изобразена тя. Тези хора са една от основните причини татуирането да се възприема за комерсиално и „модерно”. За лошата слава на татуировките допринасят и образите на престъпници, облечени в татуировки, които обикновеният човек вижда на екрана на телевизора си. Тези хора едва ли могат да дадат някакво задълбочено обяснение на своите татуси. Те най-често изобразяват кръстове или черепи. Популярни са също така цитати от Библията, надписи на латински, на иврит, на арабски или на английски, както и всякакви йероглифи, които най-често съдържат или религиозен смисъл, или агресивно послание. В този случай безспорно изкуството е заменено от комерсиалната му опака страна.
Всичко, което прекрачва мярката, също престава да бъде изкуство. Има истински фанатици, които смятат татуировките за свое призвание и дело на целия си живот. Историята познава имена на хора, покрили цялото си тяло в татуировки, които са приели този начин за белязване на тялото си като фанатизъм, а не като изкуство. (Шампион в това отношение е най-татуираният човек в света – шотландецът Том Лепард, който умира през 2016 г. Цялата повърхност на кожата му е била покрита с татуировка, повтаряща орнаментите на леопардова кожа. Не са били татуирани само малки участъци между пръстите на краката и вътре в ушите. Второто място се държи от англичанина Уилфред Харди, също починал през 2016 г., при когото 96% от тялото му е било татуирано – дори езикът, венците и веждите.)
Както във всяка сфера на живота, всичко е индивидуално и няма никога една гледна точка. Татуировките могат да бъдат отблъскващ образ на агресия и пошлост, могат да бъдат и проява на красота и вкус. (Ако се придържаме към определението за изкуство, то трябва да знаем, че това е разнообразна гама от човешки дейности за създаване на визуални, слухови или изпълнителни произведения на изкуството, изразяващи въображаемите и техническите умения на автора, предназначени да бъдат оценени заради тяхната красота и емоционален заряд.) В този смисъл всяко творение – независимо дали е върху платното или кожата – когато е красиво и натоварено с пълноценен смисъл, може да се възприеме като изкуство, без да забравяме обаче, че границата между комерсиалното, пошлостта и изкуството е тънка.
Цветелина Велчева
