При някои хора рискът от злоупотреба с вещества и развитие на зависимост е значително по-висок в сравнение с други.
Тяхната уязвимост може да произтича от редица фактори, включително генетичния ресурс, семейния произход, психологическите фактори и социалните норми. Разбира се, трябва да се отбележи, че повечето хора с висок риск от злоупотреба с наркотици, не се пристрастяват.
1. Генетична уязвимост
Предпочитанията на индивидите към конкретно поведение се формират от техните гени и от натрупания до момента опит. Взаимодействията между генетиката и социалната среда могат да обяснят защо някои хора се пристрастяват, а други не (Kreek et al., 2005). Например, поради генетичната уязвимост, децата на алкохолиците са изложени на по-висок риск от бъдещи проблеми с алкохола и много от тези деца показват високи нива на импулсивност.
2. Културни нагласи
Стойността, която човек придава на употребата на наркотици, е силно повлияна от общността, в която той живее (Wilson, 2005). Например, студентите пият повече в среда, в която е налице навикът за постоянна консумация на алкохол, лесен достъп и ниски цени на алкохола (Sher and Rutledge, 2007). Социалните норми помагат да се определят обстоятелствата, при които е подходящо да се пие и колко алкохол трябва да се консумира.
3. Финансови стимули
Данните показват, че хората намаляват тютюнопушенето и консумацията на алкохол, когато цените им са твърде високи (Dalrymple, 2006). Много от държавите с най-нисък брой пушачи, са тези, които са най-агресивни по отношение на законите за пушене на закрито, както и на данъците, които увеличават цената на цигарите.
4. Личност
Импулсивността е черта на личността, която често е идентифицирана като рисков фактор за алкохол и злоупотреби с други вещества (MacKillop, 2016). Пристрастените лица възлагат по-ниски стойности на забавените награди, отколкото на непосредствените. Прекомерното предпочитание към непосредствените възнаграждения, въпреки дългосрочните последствия, води до проблеми със зависимостта.
5. Самолечение
Теорията за пристрастяване заради самолечение предполага, че страданието е в основата на зависимостите (Khantzian, 2012). Това означава, че индивиди с дефицити в уменията за емоционално регулиране (т.е. умения, свързани с модифициране на емоционалните реакции и толерантност към негативни емоции) използват наркотици в опит да управляват негативни или смущаващи афективни състояния. Алкохолът например често се използва като начин за справяне със социалната тревожност. Пиенето също така премахва, поне временно, стреса и тревожността.
Изследване, проведено през 2010 г. предполага, че пристрастяващото поведение в крайна сметка се дължи на нашето нежелание да си позволим наистина да почувстваме и изпитаме болка, фрустрация, страх и всички негативни емоции, които са част от това да сме човешки същества. Вместо това избираме химическия пряк път, за да избегнем тези емоции и да останем в техния капан.
6. Самотният наркоман
Пристрастените хора често нямат достатъчно положителни социални контакти, за да поддържат щастието, и прибягват до прием на наркотици отчасти като самолечение (Panksepp, 2012). Чувството на изолация е основен източник на нещастие. Субективното преживяване на самотата е болезнено. Ето защо злоупотребяваме със сладоледа или друга калорична храна, когато сме си вкъщи и се чувстваме напълно сами. Проблемите при саморегулирането, специфично приписвани на самотата, се проявяват в злоупотреба с алкохол, злоупотреба с наркотици, хранителни разстройства и дори самоубийство.
Хипотезата за социален контрол предполага, че отсъствието на грижовни приятели и семейство често е причина хората да пренебрегват себе си и да се отдадат на вредни за здравето поведения, като например злоупотреба с алкохол и вредни вещества, проблемно хранене и нездравословен начин на живот.
7. Пътуването от хиляда мили започва с една стъпка
Изборите, които създават нежелан начин на живот, се правят бързо и без обмисляне на дългосрочните последици. Сама по себе си употребата на наркотици (или преяждането) води до ограничени вреди. Щетите всъщност възникват след многократното повтаряне на лошия избор. Никой не избира да бъде наркоман.
Еднократна употреба на наркотици не означава пристрастяване. То настъпва с поредица от дни, в които правиш неправилни избори.
