Усещането за самота и страхът, че няма кой да те обича или да го е грижа за теб, чувството на отхвърляне, всъщност е усещането, че си изоставен. Това чувство е неизбежно, когато изгубим някой, който е бил много близък с нас.
"Ако сме оставили пространство на нашия партньор да се изразява без страх от изоставяне, ние сме направили огромна крачка към култивиране на любов в нашите отношения". — Кеми Нола
Изоставянето не засяга само децата, то е много често срещан проблем, с който се сблъскват възрастните и хората в третата възраст. То не се отнася само до физическо отсъствие, но и до липса на емоционална подкрепа. Почти всеки има страх да остане сам и да се справя сам с проблемите на живота.
Ефектът от изоставянето може да е различен при различните индивиди. Несъмнено подкрепата на близки и скъпи хора е от помощ при справянето с това чувство. Усещането за изоставяне дълбоко засяга живота на човека, когато започне да контролира мислите и действията му. Колкото повече усещането за липса на любов и подкрепа нараства, толкова по-ясно симптомите на проблемите с изоставянето започват да се проявяват.
Изоставянето при децата
Когато едно дете загуби и двамата родители, то се чувства изоставено. Поведенческата психология определя това състояние като Синдром на изоставените деца. От медицинска гледна точка проблемите с изоставянето са вид психологическо разстройство. В случаите, когато детето е дадено за осиновяване, тежката загуба е причината за чувството на изоставеност. Също така, при случаите, когато детето има много заети родители, които никога не намират време за него, това се преживява като физическо изоставяне.
Ако детето преминава през семейни проблеми като липса на обвързаност — вижда родителите си разделени или живее в конфликти през цялото време, или е лишено от любов и обич от родителите си, поради някаква причина, детето започва да се чувства емоционално изоставено.
Видими симптоми
Поради менталния стрес от изоставянето, детето е по-предразположено да се разболява твърде често. То може да отказва да участва в общи дейности, поради психическото си състояние и неспособността да се справи с отхвърлянето и неведението.
Липса на концентрация
Детето може да изпитва много затруднения с концентрацията върху училищните дейности и ученето. Умът му може да е толкова разсеян от хаоса в личния му (семейния) живот, че то дори да не може да върши нищо друго. Това може да доведе до ниски оценки и слабо представяне в училище.
Негативизъм
Тъй като детето е изправено пред невежество и отхвърляне, то може да развие отрицателни емоции и мисли; може да стане раздразнително и дълбоко неудовлетворено.
Нарушения
Детето може да не се храни правилно или дори да гладува, поради депресия; може да страда от нарушения на съня, като безсъние.
Поведение
Дете, което се чувства изоставено, често регресира до навици като плач, фантазиране, нощно напикаване, смучене на палеца, прилепване към определена играчка, одеяло или възглавница, гневни избухвания и т.н. Ако е изоставено от единия родител, то се страхува да не бъде изоставено и от другия. Често може да развие страх от тъмното.
Начини за оказване на помощ
По-лесно е да помогнем на човек да се възстанови от чувството за изоставяне, ако му дадем нужното внимание в детството.
- Ако сте родител, веднага щом осъзнаете, че детето ви се чувства изоставено, започнете да градите връзка с него.
- Давайте му повече внимание и опитайте да спечелите доверието му.
- Уверявайте го, че винаги ще бъдете на разположение за него и, че то никога няма да се окаже изправено пред проблемите на света само.
- Помогнете му да изгради самочувствие, като го насърчавате да участва в социални дейности и го напътствате в ученето.
- Ако положението и поведението на вашето дете не се променя, консултирайте се с детски психолог.
Изоставяне при възрастните
С възрастта човек признава собствените си грешки и недостатъци. Тогава страхът, че няма да бъде приет или изоставен, има тенденция да надделява. Ако този възрастен е бил изоставен като дете, страхът ще бъде много дълбоко вкоренен и силен. Загубата на близък или отхвърлянето от близките може да доведе до непоносима болка и разочарование, което в крайна сметка да доведе до проблеми, свързани с изоставянето. Това може да предизвика сериозни умствени, психически и физически усложнения.
Видими симптоми
Изоставеният може да поставя под въпрос своята важност и стойност, имайки предвид факта, че неговите собствени родители/братя/сестри не го смятат за достоен за любовта, времето и привързаността си. Той също може да се чувства безполезен, заради изневяра на партньора до него или предателство от приятели. В такъв случай той често може да генерализира поведението им, като прехвърли вината на собствените си раменете.
Вина
Той може да бъде с впечатлението, че е бил изоставен заради нещо, което не е направил както трябва, и да продължи да анализира къде е сбъркал. Това може да го кара да се чувства виновен за грешка, която никога не е извършил.
Несигурност
Това е често срещан симптом. Едно изоставено дете често израства в прилепващ възрастен, тъй като винаги е с усещане за несигурност и смята, че хората ще го изоставят.Поради този страх такъв човек може да прилепва към хората — партньор, приятел/ка, приятели или просто някой, с когото е обвързан-, така че никога да не го изоставят.
Отдръпване
Поради неговата несигурност и вина, той може да се чувства малоценен; да страни от социалните дейности; да не общува с хората, поради страх от отхвърляне. В повечето случаи хората, които се чувстват изоставени, са първите, които инициират раздяла или напускат партньора си, заради страха, че ако не го направят, той ще го направи.
Вредни навици
Един възрастен, който се чувства изоставен, обикновено може да прибегне до алкохол, пушене или наркотици. Той може счита тези навици за лесен начин за справяне с проблемите и страховете. Такъв човек може да се грижи по-малко за здравето си, тъй като вярва, че е единственият, който го е грижа за самия него.
Нужда от прекомерно уверение
Тъй като вече е изправен пред усещането за изоставяне, за такъв човек може да е много трудно да вярва, че може да намери някой, който да го обича. Ето защо винаги да има нужда от уверение. Той може също да търси допълнително внимание чрез неочаквано поведение или странни разговори, само за да установи дали партньорът го е грижа достатъчно.
Самодоволство
Понякога хората, страдащи от това психично разстройство, може да станат изключително самодоволни, т.е. безкритично доволни от себе си или от действията си и да проявяват необичайно и екстремно поведение като това да извършват най-отвратителните домакински задължения или сексуални занимания, от които партньорът да не се интересува.
Самонараняване
Тъй като човек, изправен пред проблеми с изоставянето, отчаяно желае внимание, той може да започне да изнудва онзи, към когото е прилепнал. Тези изнудвания може да са под формата на заплаха за физическо самонараняване, в случай, че бъде напуснат.
Ниско самочувствие
Самочувствието се отнася до това колко достойни и важни се чувстваме. Нашата стойност и значение обикновено зависят от това колко сме обичани и приети от нашето семейство, приятели и другите хора около нас. Човек, който се чувства изоставен, може да мисли, че не е обичан или приет, поради което неговата самооценка да е много занижена. Ниското самочувствие води до несигурност, чувство на неспособност и депресия.
Начини да си помогнете
- Отпускането на ума чрез практикуване на йога може да помогне много. Йога би могла да запази ума ви спокоен и свободен от негативизма.
- Разбирането на силата на ума и неговите способности би могло да повиши самосъзнанието ви.
- Добра идея е да спрете да се привързвате към хората. Непривързването не означава да не ви е грижа за тях, а да поддържате дистанция и да не разчитате прекалено на някого.
- Фокусирайте се върху живота и бъдещето. Съсредоточавайте се върху настоящето.
- Заетостта помага да забравим миналото и отнема вниманието от ненужните неща.
- Участвайте в дейности, които занимават ума (отклоняване).
- Насочването към по-висши стремежи, поставянето на цели и извършването на дела, които биха добавили към усещането за благополучие, биха работили много добре.
- Ако нищо от тези неща не подобрява ситуацията, говорете с приятел или партньора си, или посетете психолог — това определено ще помогне.
Чувството на изоставеност при възрастни хора
След определена възраст хората започват да се чувстват безполезни. Когато тялото им откаже и започнат да губят умствената и физическата си сила, те се чувстват непродуктивни. При такива обстоятелства самооценката на един стар човек достига до най-ниско ниво. Това е времето, когато възрастните се нуждаят от любовта, приемането и подкрепата на своето семейство. Така че, ако бъдат бомбардирани с невежество, отхвърляне и изолация, те започват да се чувстват изоставени. Много хора предпочитат да изпратят родителите си в старчески дом. Някои мигрират в други страни, за да работят, а трети просто не намират време за тях в натоварения си график. Всички тези причини са отговорни за проблемите, свързани с изоставянето при възрастните хора.
Видими симптоми
Депресия
Повечето младежи се страхуват от самотната старост, а повечето възрастни хора живеят с проклятието на самотата. Следователно те изпадат в тежка депресия.
Освен депресията, възрастните хора се сблъскват със симптоми като ниско самочувствие, чувство за безполезност, загуба на апетит, умора, липса или нарушения в съня, точно както се случва и с децата и младежите.
Начини за помощ
Изоставянето може да бъде опустошително за възрастните хора. Ето защо те биха могли да използват своите знания и опит, за да преодолеят потискащите чувства.
- Заниманието с плетене, бродиране или други забавни занаяти може да помогне, отнемайки ума, от нежеланите мисли.
- Поддържането на приятелства и общуването с други възрастни хора може да направи нещата по-леки.
- Излизането на разходки е не само здравословно, но и релаксиращо.
- Медитацията може да бъде от голяма полза, тъй като дава спокойствие.
- Изоставяне — най-лошото, което можете да сторите на някого
Да се откажете от някого е нещо наистина жестоко. Човек може да бъде зает с ежедневието и свързаните с него проблеми, но да неглижира близките и скъпите за него хора е обикновен акт на нечувствителност. Повечето хора дори не осъзнават вредата, която причиняват от безмилостната си небрежност. Един акт на невежество може напълно да промени живота на някого. Всеки има нужда от любов и нищо в света не може да замести човешката топлина и обич.
