Упражнението с огледалото или как да се обичаме такива, каквито сме
Моля, пациентът да вземе огледало, да се погледа в очите, да си каже името и да заяви: „Аз те обичам и приемам такъв/такава, какъвто/каквато си”. Това навярно ще е трудно за някои. Аз виждам как хората реагират различно на това – някои започват да плачат, други се сърдят, а трети заявяват, че не могат да направят това. Един мой пациент дори захвърли огледалото по мен и избяга. Трябваха му няколко месеца, за да може най-накрая да успее да погледне своя образ, без да изпитва отрицателни емоции.
Проблемът в този вид, в който си го представяме, рядко се оказва истински проблем. Например да вземем излишното тегло. Хората често водят години наред борба с излишното си тегло, и въпреки всичко си остават дебели. И тогава започват да говорят, че проблемът е в техния живот – от него е и пълнотата. Излишните килограми са външно проявление на дълбоки вътрешни проблеми. По мое мнение това винаги е страх и потребност от защита. Когато чувстваме страх, неувереност в себе си, мислим, че не сме „достатъчно добри”, много от нас буквално обрастват с мазнини, които в организма изпълняват защитна функция.
Напразно губене на времето е постоянно да се унижаваш за това, че си дебела, да се чувстваш виновна за всяка излишна тлъстинка. Все едно и след 20 години ще бъдете дебела, защото дори не сте пристъпили към истинския проблем. Затова аз лично отказвам да се занимавам с различни диети.
Диетите не помагат. Единственото, което препоръчвам – това е диета с изключване на лошите мисли. Често клиентите ми говорят, че не могат да се обичат, защото са дебели. А аз им обяснявам: те са дебели, защото не се обичат. Когато започваме да се обичаме и уважаваме, излишните килограми автоматично изчезват.
Някои от моите пациенти започват да ми се сърдят, защото им се струва, че много опростявам решението на проблемите им. Много често си отиват, но само за да се върнат отново не само със старите си проблеми, но и с нови.
Луиз Хей