Никой родител не си мечтае да отглежда разглезено дете. Понякога обаче желанието да осигурим най-доброто на децата си и да направим живота им възможно най-лесен и приятен ни изиграва много лоша шега. Прекрачват се границите на доброто възпитание и в резултат се сдобиваме с хленчещо и разглезено дете, свикнало винаги да получава това, което иска.
Разглезеното дете се отличава с няколко основни характеристики, които лесно могат да бъдат забелязани, стига да се опитате да погледнете на ситуацията отстрани. Според учените явните признаци на разглезеност, за които трябва много да внимаваме, са:
7. Детето има ниско самочувствие и е неуверено в себе си.
Искало ли ви се е да покажете на детето си, че е специално и да накарате всички да се гордеят с постиженията му? А да бъдете супергерой, който да премахне всички трудности пред детето ви в живота? Психолозите са убедени, че когато родителите се държат по този начин, намаляват самоувереността у детето си, отнемат му възможността да прави грешки и да се учи от тях, пречат му да се справя само с предизвикателствата и да преодолява трудностите. Разглезените деца не знаят как да действат в реалния живот и не знаят какво да правят, когато се изправят пред изпитание. Всичко това води до ниско самочувствие и неувереност.
8. Детето е окупирало цялото ви свободно време.
Разглезеното дете е силно зависимо от членовете на семейството си. Обикновено е в центъра на вниманието и е основен източник за щастието на родителите си. Важно е да обръщате внимание на децата си, но не и да растат с усещането, че са центърът на Вселената. Децата трябва да знаят, че родителите имат своите нужди, както е необходимост от лично пространство и време. Ако животът на семейството е изцяло подчинен на желанията на децата, това е сигурен знак, че са разглезени.
9. Детето не проявява уважение към авторитетите и се кара с възрастните.
Виждали ли сте родители, които имат постоянното желание да защитават децата си, да ги предпазват от всичко и да защитават интересите им на всяка цена, ако някой дръзне да ги обвини или да им направи забележка? От една страна, това е естествен родителски инстинкт, но ако родителите не искат да чуят друга гледна точка – например на замесено друго дете или на учителя, а са напълно убедени, че тяхното отроче е право, това не говори добре за възпитанието. Освен това по този начин детето свиква, че в живота всичко ще му се разминава, защото то просто никога не е виновно за нищо.
