Най-високият водопад в Еквадор изчезна внезапно

Един ден в началото на февруари най-високият водопад на Еквадор изчезва внезапно.

Доскоро националният парк „Каямбе Кока“ в еквадорската Амазония бе дом на водопада Сан Рафаел – 150-метров водопад, обграден от пищна зеленина и забележително биоразнообразие. На 2 февруари обаче Министерството на туризма на Еквадор обяви, че невероятните му каскадни води са сведени до лек поток от вода.

„За съжаление, Сан Рафаел вече е част от историята и няма да го видим повече“, заяви говорител на местното Министерство на туризма.

Внезапната промяна е документирана със снимки, направени от министерството, както и от сателита Landsat 8 на NASA.

content-1585737378-84132567-809368819568986-6154677891670999040-o.jpg

Водопадът Сан Рафаел на 2 февруари. Източник: Министерството на туризма на Еквадор.

Според местното министерство на 2 февруари свлачища са довели до образуването на карстова дупка около река Кока. Властите са затворили района за туристи и продължават да следят реката за допълнителни свлачища, както и за потенциални рискове за биоразнообразието на парка. Според Mongabay свлачищата са спомогнали за образуването на карстова дупка на няколко метра преди водопада, което е довело до това водата да тече в три отделни секции по един по-малко стръмен склон.

Точната причина за свлачищата е тема, изпълнена с противоречия.

Водопадът Сан Рафаел се намира в сеизмично активна област, която е дом на вулканите Каямбе и Ревантадор. Тъй че, ако съдим по геологията на района, свлачищата не би трябвало да ни изненадват.

От друга страна обаче, някои хора твърдят, че свлачищата са вследствие от скорошното построяване на язовира Кока Кодо Синклер – една от най-големите хидроелектрически централи на Еквадор. Според теорията язовирът се нуждае от речните води, за да се филтрира и да предпази оборудването от повреди. Отсъствието на седименти кара водата да бъде по-ерозивна спрямо речното корито и бреговете под язовира и съответно – свлачищата стават по-чести.

„Водопад, който е съществувал хиляди години, не изчезва няколко години след отварянето на хидроелектрическа централна. Това са процеси, които са описани в научни трудове. Съществуват достатъчно доказателства, които показват, че язовир може да предизвика ефекти от този тип върху река“, казва Емилио Кобо, координатор на Южноамериканската водна програма на Международен съюз за защита на природата пред Mongabay.