2024 г. е първата година, която премина прага от 1,5 °C

• 2024 г. е най-горещата в историята на метеорологичните наблюдения, като надминава предишния максимум от 2023 г. и е с 1,6 °C по-топла от средното за края на 19 век.
• Рекорди бяха отчетени и за температурата на морската вода, количеството топлина в океаните, водната пара в атмосферата и др.
• Дългосрочната тенденция на затопляне се дължи основно на човешкия фактор, но явлението Ел Ниньо временно допълнително повиши температурите.
• 2024 г. е и най-топлата в Европа, с 1,47 °C над климатичните норми и с 0,28 °C по-гореща от предишния рекорд от 2020 г.
• В България 2024 г. също е най-топлата от поне 1930 г. насам със средна температура около 2,1 °С над климатичните норми. Зимата и лятото също са рекордно топли.

2024 г. е поредният температурен прецедент и надминава дори предишния рекорд от 2023 г. Това не е изолиран случай –

всяка от последните 10 години се нарежда сред 10-те най-топли в историята, което продължава тенденцията на глобално затопляне.

Изминалата година беше безкомпромисна и ни даде представа за потенциала на екстремните метеорологични явления, като наводненията във Валенсия и бурите в Централна Европа, които отнеха животи и нанесоха сериозни материални щети. Въпреки че климатичните рекорди вече звучат познато, не бива да подценяваме сериозността на ситуацията и необходимостта от спешни действия за справяне с климатичните промени.

Колко топла е 2024 г.?

Според данни на европейската агенция Коперник средната температура на повърхността на Земята се оценява на 15,1 °C – с 0,12 °C повече от предишния рекорд през 2023 г. Безпрецедентно е, че годината е с 1,6 °C по-топла от средното за втората половина на 19 век (1850 – 1900 г.).

Впечатляващо е, че 11 от 12-те месеца регистрираха температури с над 1,5°C над прединдустриалните нива. Първата половина на 2024 г. беше особено гореща, като всеки месец от януари до юни поставяше нов температурен рекорд. Втората половина, макар и малко по-хладна, остана втората най-топла след 2023 г., с изключение на август, който беше еднакво горещ и в двете години.

Фигура 1. Средната световната температура през 2024, 2023 и последните 8 десетилетия. Най-топлите месеци през последните 2 години до голяма степен съвпадат с настъпването на явлението Ел Ниньо. Източник: Агенция Коперник / C3S.

Сезонните рекорди също бяха забележителни. Зимата, пролетта и лятото на 2024 г. в северното полукълбо надминаха средните стойности за периода 1991 – 2020 г. съответно с 0,78 °C, 0,68 °C и 0,69 °C. Кулминацията на горещината настъпи на 22 юли, когато среднодневната глобална температура достигна невижданите досега 17,16°C.

На Фиг. 2 са обобщени температурите и отклоненията спрямо 1991 – 2020 г. за света, Европа, Арктика и извънполярните океански води. Спрямо края на 19 век за Европа и други сухоземни райони затоплянето е над 2°C, като тази оценка е приблизителна.

Фигура 2. Най-важните температурни факти за света за 2024 г. Източник: Агенция Коперник / C3S.

Тези данни не са изолирано явление, а част от по-широка тенденция – последното десетилетие е най-топлото в историята на наблюденията. Заключенията на агенция Коперник са потвърдени и от други авторитетни научни организации като Световната метеорологична организация (СМО) и NOAA, чиито оценки са в съответствие с тези изводи.

Обръщаме внимание, че отклоненията от средното за 1991 – 2020 г. са по-малки от тези спрямо края на 19 век, но този период е приетият от СМО като референтен за изчисляване на отклонения от нормата (т.нар. аномалии).

Също така, затоплянето над сушата е значително по-голямо от средното за света, тъй като водата има по-голяма способност да поглъща енергия от сушата, поради което тя се затопля по-слабо.

Рекордите не се ограничават само до атмосферата. Средната годишна температура на морската повърхност в извънполярните райони достигна 20,87 °C, което е с 0,51 °C над средната стойност за периода 1991 – 2020 г. Океаните, които поглъщат над 90% от допълнителната топлина от парниковия ефект, показаха рекордно затопляне в горните 2 километра воден слой. Високата температура на морската вода играе ключова роля за екстремните температури по света, освен това допринася за по-силни тропически циклони и други екстремни явления.

Количеството водна пара в атмосферата също нарасна значително – с около 5% над средната стойност за периода 1991 – 2020 г., което е с повече от 1% над предишните рекорди от 2016 и 2023 г. Това увеличение на атмосферната влага води до по-интензивни валежи в някои райони и засушаване в други.

Морският лед през 2024 г. достигна тревожно ниски нива в полярните региони.

В Антарктида, от юни до октомври, количеството лед се задържа на второ място по най-ниски стойности след 2023 г., като през ноември беше регистрирано най-ниското ниво. През февруари, по време на лятото в Южното полукълбо, ледената покривка достигна третото най-ниско ниво в историята на спътниковите наблюдения. В Арктика ситуацията беше различна – до юли количеството морски лед беше близко до обичайното, но след това рязко спадна под средните стойности. При годишния минимум през септември, ледът покри 4,6 млн. кв. км, което е петото най-ниско ниво в историята, макар и значително над рекордния минимум от 3,9 млн. кв. км през 2012 г.

2024 г. е първата година, която преминава границата от Парижкото споразумение от 1,5 °C.

2024 г. отбеляза важен момент в климатичната история, като за първи път средната глобална температура официално премина границата от 1,5°C над прединдустриалните нива, заложена в Парижкото споразумение. Въпреки че това еднократно превишаване не означава автоматично нарушаване на дългосрочната цел на споразумението, която се отнася за 20-годишен период, то е ясен сигнал за бързото приближаване към този критичен праг.

Последиците от глобалното затопляне вече са видими, но трайното задържане над 1,5°C ще доведе до още по-сериозни ефекти. Очаква се екстремните климатични явления като горещи вълни, засушавания, наводнения и бури да зачестят и да се засилят. Това ще окаже значително въздействие върху екосистемите, биоразнообразието и човешките общества.

Каква беше годината в Европа?

2024 г. е и най-топлата в Европа, с 1,47 °C над средното за периода 1850 – 1900 г. и с 0,28 °C по-топла от предишния рекорд от 2020 г., като пролетта и лятото са рекордно топли, съответно с 1,50 °C и 1,54 °C над средната стойност за периода 1991 – 2020 г. Зимата (декември 2023 г. – февруари 2024 г.) беше втората най-топла в историята – с 1,44 °C по-висока от средната стойност за периода 1991 – 2020 г. и с 1,4 °C по-хладна от тази през 2019/20 г., която беше предишната най-топла европейска зима. Есента беше третата най-топла в историята.

От Коперник отбелязват, че топлото време през 2023 г. и 2024 г. в континента се дължи главно на високите температури в Централна, Източна и Югоизточна Европа. Много рекорди бяха счупени в Европа с различни горещини, особено в южната част на Европа. Много горски пожари, включително в Гърция и на Балканите, са резултат от това.

Най-топлата година и в България

По данни на НИМХ, 2024 г. е най-топлата в страната от (поне) 1930 г. насам, със средна температура около 2,1 °С над климатичните норми. Годината е с около 0,5 °С по-топла от предишната рекордна година – 2023 г, като зимата и лятото са рекордно топли. Месец юни е най-топлият месец юни от 1930 г. насам.

През почти всички месеци на 2024 г., в различни райони на страната, са регистрирани редица екстремни метеорологични явления, някои от които доведоха до значителни щети и дори до човешки жертви, отбелязват от института.

Ще запомним лятото с продължителните горещи вълни през юли и август. В района на Сандански през юли са регистрирани най-многобройните до момента 9 поредни дни с максимална температура на въздуха над 40 °C. Те стават причина за стотици пожари в страната, като този в село Воден в Ямболско, където напълно изгоряха 15 къщи.

През топлото полугодие са регистрирани и множество гръмотевични бури, придружени от интензивни дъждове, силни пориви на вятъра и валежи от град, които нанасят поражения на селскостопански площи, жилищни сгради, автомобили и инфраструктура в различни райони на страната. Значими са щетите от бурите на 25 април, когато напълно са унищожени близо 5000 дка земеделска продукция в Централна Южна България и в Подбалканските котловини.

Рекордните температури са резултат от комплексно взаимодействие на няколко фактора.

Основната причина за дългосрочната тенденция на затопляне остават емисиите на парникови газове от човешки дейности. През 2024 г. концентрациите на въглероден диоксид и метан в атмосферата достигнаха безпрецедентни нива – съответно 422 части на милион (ppm) и 1897 части на милиард (ppb), което представлява значително увеличение спрямо предходната година (Фигура 3).

Отчетохме най-голямото количество парникови газове от 800 000 години насам

Фигура 3. Средните концентрации на въглероден диоксид от 2003 до 2024 г. Източник: Агенция Коперник / C3S.

Допълнителен принос към затоплянето оказа явлението Ел Ниньо, което се характеризира с необичайно високи температури в екваториалните води на Тихия океан. Това явление беше активно от средата на 2023 г. до лятото на 2024 г., което съвпада с периода на най-високите температурни аномалии. Въпреки че Ел Ниньо има временен характер и не може да се счита за причина за трайното затопляне на климата, то усилва ефекта на глобалното затопляне.

Какви са последствията?

Директорът на Коперник Карло Буонтемпо подчерта, че

„физиката в основата е много ясна“,

тъй като по-топлите въздух и морета в света водят до по-чести и по-интензивни екстремни явления – от горещи вълни до по-силни валежи и по-разрушителни бури. Факт е, че по-топлият въздух задържа със 7% повече водна пара за всеки градус затопляне, което е предпоставка за по-интензивни и по-чести екстремни валежи за много райони от планетата.

Най-големият застраховател в света, заяви, че ураганите, бурите, наводненията и други природни бедствия са причинили застрахователни загуби за около 140 млрд. долара през 2024 г., което е повече в сравнение с 2023 г. и е една от най-скъпите години в историята.

Екстремните температури и високата влажност на въздуха допринасят за повишаване на нивата на топлинен стрес – негативното въздействие на горещото време върху човешкия организъм. През 2024 г. в голяма част от Северното полукълбо се наблюдават повече дни от обичайното със „силен“ или с „екстремен“ топлинен стрес. Площта на земното кълбо, засегната от това явление, достига нов рекорден годишен максимум на 10 юли – около 44% от територията на Земята е засегната от „силен“ до „екстремен топлинен стрес“. Това е с 5% повече от средния годишен максимум.

От декември насам се намираме във фаза Ла Ниня – температурите в Тихия океан са по-ниски от обичайното. Поради този факт е малко вероятно 2025 г. също да бъде рекордно топла. Според метеорологични агенции и институти като МетОфис тя ще бъде по-хладна от предходните 2, но почти сигурно ще е сред най-топлите в историята. С други думи, въпреки „студената“ Ла Ниня, е вероятно 2025 г. да бъде по-топла дори от предишни години с Ел Ниньо.

Ще запомним годината като най-топлата досега, белязана от множество екстремни явления. Скоростта на затоплянето изненадва много от учените и то трябва да е знак за политическите лидери, че все още са нужни много усилия за ограничаване на глобалното затопляне и неговите последствия.

Автор: Николай Петков / Климатека

Николай Петков е автор в Климатека, завършил е магистратура специалност „Метеорология“ във Физическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Магистърската му теза е на тема „Климатични индекси – анализ на климата над Югоизточна Европа в близкото минало и настоящето“. Работи в екологично сдружение „За Земята“ като експерт и координатор. В момента следва магистратура специалност „Интегрирани науки за климатичната система” в университета в Хамбург в Германия.

*Публикацията е част от поредица, която прави обзор на метеорологичните и климатичните условия на глобално, регионално и локално ниво. Ежемесечните публикации излизат в рамките на следващия календарен месец и са базирани предимно на бюлетина на Европейската служба за изменение на климата Коперник (C3S) за предходния месец.

В статията са използвани материали от: