Във всяка професия човек трябва да демонстрира квалификация и умения, за да бъде възприет като компетентен. Когато търсят нова работа, кандидатите обикновено поставят акцент в CV-то си върху онези качества, които смятат, че ще им помогнат да се откроят. В миналото именно тези качества, които са заемали централно място в автобиографията, са били най-важният фактор, определящ подбора на кандидатите, които стигат до следващата фаза – интервюто. С развитието и промените на съвременното работно място обаче мениджърите трябва да преразгледат и начина, по който гледат на подбора на кандидати. Вече не може да се разчита само CV-to.

Меките умения, известни още като „социални“ или „междуличностни“ умения, които представляват качества, придобити и развити с опит, а не учене, могат да превърнат един на пръв поглед обикновен и с нищо неотличаващ се кандидат в истински топ служител.

Работата в екип, разрешаването на проблеми, отговорността и надеждността са примери за „меки умения“, които човек не научава в университета и обикновено не отбелязва в своето CV. Може би най-важно от тези качества обаче е приспособимостта.

Служителите, които имат висока приспособимост, са по-добре подготвени за изпълнението на нови задачи, въвеждането на нови технологии и придобиването на нови умения – качества, които са изключително важни днес.

Разпознаване на кандидати, които са силно приспособими

Съвременна работна постоянно се изменя. Гъвкавото работно време, интеграция на изкуствен интелект и работа от разстояние стават все по-често срещани практики. За да се уверят, че ще имат високопродуктивен екип, работодателите трябва да изпитват способността на кандидатите за работа да се адаптират към променящите се обстоятелства. Компаниите трябва да търсят хора, които са устойчиви и креативни и знаят как да останат спокойни под напрежение.

Тази способност на кандидатите може да бъде разкрита, като мениджърът поиска от тях да споделят примери, когато са били изправени пред подобно предизвикателство:

Разкажи ми за случай, в който ти се е наложило да работиш с човек, с който не се разбираш или чиито стил на работа е бил коренно различен от твоя.

Случвало ли ти се е да работиш по даден проект, чиято крайна цел изведнъж се изменила и вложените от теб време и усилия са отишли на вятъра? Как подходи към тази ситуация?

Опиши ми случай, в който ти е била възложена задача, която не е част от обичайната ти работа. Как се справи с нея?

Разкажи ми за случай, в който е трябва да се научиш да боравиш с нов софтуер.

Какво е за теб е най-голямото предизвикателство при започването на нова работа?

Ако отговорите на тези въпроси звучат негативно, то това е червен флаг. Мениджърите, отговарящи за назначаването на нови служители, трябва да използват тази информация за придобиване на по-добра представа за начина, по който кандидата реагира на премените и работата под напрежение – дали си търси оправдания, прехвърля вината на другите или показва тенденция да не се разбира с колегите си.

Предимствата на адаптивните служители

Приспособимостта на работното място може да стане приоритет, само ако усилия в тази насока се полагат както от служителите, така и от работодателите. Работодателите трябва да насърчават подчинените си да мислят за оптимизиране на операциите и вътрешните процеси. Служителите трябва да имат нужното спокойствие и увереност, че техните идеи ще бъдат чути, за да могат да предлагат нови форми на обучение, нови инструменти за изпълнение на задачите и нови начини за увеличаване на продуктивността. А на мениджърите трябва да бъде осигурена нужната гъвкавост, за да могат да имплементират предложенията и идеите на своите служители. Освен това служителите, които отхвърлят модела „един размер за всички“, са онези, които най-вероятно ще представят някакво по-креативно и находчиво решение за стар и наболял проблем.

Приспособимост на практика

Успешният бизнес дава на служителите си нужната свобода, за иноваторство, като същевременно с това осигурява автономност и възможност за поемане на отговорност в ежедневната работа. Иначе казано, успешният бизнес е пълна противоположност на микромениджмънта. Ако работодателите искат да насърчат креативността и адаптивността в своята компания, те трябва да възприемат мерки, които да на служителите им възможността да бъдат себе си – да изразяват вижданията си и да не се страхуват, че всеки риск, който поемат, може да им коства работата.

Работодателите, които култивират и приоритизират приспособимостта, си гарантират голямо преимущество пред своите конкуренти. В повечето индустрии и професии промяната е неизбежна. За това разпознаването и назначаването на служители, които посрещат с отворени ръце неизвестното, е най-добрият начин да си гарантирате дългосрочен успех.

Джил Чапман за FastCompany.com

Редактор: Георги Георгиев / Мениджър Нюз