Защо сме зли, защо сме толкоз лоши,
Защо понякога, във толкоз злост удавени,
Делим имоти, служби и разкоши?
Еднакво смъртни всички сме. Забравяме!
Забравяме! Еднакво алчни, диви,
Забравяме го в свойте дрязги, страшните!
Дали смъртта еднаква толкоз плаши ни –
Еднакво смъртни, но еднакво живи!
Ех, престанете! Нека поживеем
И ние, хора, мъдро като хората!
Една земя ще е над нас, отгоре ни,
Но важно е, дордето сме над нея...
Дамян Дамянов
