Есе на третокласник: Какво е за децата да са под карантината?
Знам, и на вас като мен, не ви е лесно по цели седмици да сте вкъщи. Аз например съм объркан, но лошото е, че не знам от какво. И все си задавам въпроса: това сега ли започва и ще приключи ли някога?
На мен ми липсва да играя с приятелите и да се срещаме в парка. Липсва ми и да ходя на училище. Сега ни обучават електронно, но е скучно без забавленията в клас
Може би и на вас майките ви готвят постоянно? Ще ви кажа на мен какво ми готвят. Хот-дог, пица, бургери - любимите ми храни, за да не съм тъжен. Но според мен въпреки всичко, карантината влияе на психиката. Аз направо се побърках от толкова стоене вкъщи!
ОЩЕ ОТ #деца
За това тати ме подпомогна като ме изкара навън. И аз след като стоях поне четири седмици у дома, още от първата грипна ваканция, приличах на пещерняк попаднал в бъдещето.
Всичко наоколо беше раззеленено и много красиво. Тати ми даде да снимам клип, с който да покажа колко е хубаво всичко. Дърветата бяха цъфнали с много големи, хубави, зелени листа. Въздухът ухаеше на пролетни кокичета. А тревата беше като мека прегръдка от родната майка. Птичките пееха като оперни певици, а пеперудите изглеждаха като рисунки на известни художници.
Не устоях и започнах да гоня всяка една от тях. Тичах и се радвах на слънцето, сякаш го виждам за първи път. То грееше със своите красиви, слънчеви лъчи и аз ги усещах по гърба си като топло одеялце.
Прииска ми се това с епидемията и затворените градове, изобщо да не се беше случвало. Но знам, че е за наше добро. И мен болестта ме плаши и понякога се чувствам така, все едно съм сам в мрачна стая. Страхувам се тя да не достигне и мен, защото виждам, че като минава повече време, вирусът достига до още повече хора.
Реших все пак да мисля положително. Вълнувам се много от предстоящите Великденски празници и с нетърпение очаквам боядисването на яйцата. Много се надявам, когато те отминат всичко вече да е приключило и аз да се завърна към любимите за мен занимания. Мечтая си за момента, когато ще играя отново с приятелите си навън, без да се притеснявам от нищо.
Автор: Коце Миков на 9 г., Начално училище "Димитър Благоев" - Стара Загора