Някои хора гледат на косата като на корона, която винаги трябва да носиш, и очевидно жените от Викторианската епоха са били съгласни с това твърдение.
По онова време косата е била символ на женствеността. Съществували са строги правила, според които жените трябва да я носят. И свободното ѝ пускане не е било сред тях.
Въпреки това можем да се натъкнем на жени, които са били истинско олицетворение на Рапунцел и които не са се притеснявали да покажат своята коса, въпреки че това е било обидно от социална гледна точка.
Те са вярвали, че силата на красотата може да победи всичко.
В западния свят косата често е показвала определен статут. Нещо повече – по онова време са върлували различни болести и личната хигиена е била своеобразен лукс. Затова фактът, че можеш да поддържаш дълга и хубава коса, е било привилегия за жените от средната и високата класа.
Източник: Wikimedia Commons
Измиването, разплитането и стилизирането ѝ в конкретна прическа е отнемало много време.
Имало е дори специални продукти, които да подпомагат дългата коса – за повече блясък и без пърхот.
Източник: Wikimedia Commons
Това, че можеш да си обърнеш толкова голямо внимание на косата си, се е считало за истинска привилегия. По-бедните жени например не са имали нито времето, нито парите за подобни неща. Те са се принуждавали да си подрязват косата и да я продават.
Източник: Wikimedia Commons
Освен това дългата коса е била символ на женствеността и привлекателността.
Източник: Wikimedia Commons
Косата на една жена се е считала за нейната най-ценна придобивка. Затова жените от високата класа рядко са показвали пусната на публични места. Като цяло това се е считало за дивашко – само моделите и актрисите са си позволявали да не си връзват косата.
Източник: Wikimedia Commons
В края на краищата обаче цялата тази грижа за косата си е струвала, тъй като жените от Викторианската епоха са имали увереността да застанат пред камерата и да покажат колко красива е всъщност – независимо от мнението на останалите.
Източник: Wikimedia Commons
