Винаги съм бил привърженик на научнопопулярната литература, документалните филми и въобще всичко, което те кара да мислиш и да стигаш до нови изводи и заключения. Часовете, прекарани пред екрана или пред страниците, попивайки различна информация, ме накараха да стигна до етап, в който се превърнах в цикличен евангелист (човек, който е ревностен привърженик на цикличността и мисли, че всичко, не само в природата, а във вселената, е основано на цикли).
Основите
Нека да започнем с нашето ежедневие. Всички природни явления, които ни заобикалят, имат някаква цикличност - кръговратът на водата, преобразуването на въздуха от кислород във въглероден диоксид и обратно, сезоните, размножаването на вида и реплицирането на ДНК структурите. Всичко това се повтаря през определен интервал.
Разбира се, можем да стигнем по - далеч. Еволюцията на хората (а и природата като цяло) се състои от постоянна цикличност на генни мутации през поколенията. Разбира се, повечето се отхвърлят като негодни и застрашаващи, но развитието ни се дължи на тези периодични добри мутации, които настъпват с новите индивиди, идващи на бял свят.
Не е чудно, че ние, хората, сме взели пример от природата и вкарваме подобни зависимости във всяка система, която измисляме. От елементарното програмиране, основаващо се на няколко вида циклични конструкции, през новите открития в изкуствения интелект, където цикличната тренировка на алгоритмите води до продуктивни резултати в реална среда, до древни формални системи като езиците ни, на които говорим. В тях е пълно с циклично предаване на значение чрез местоимения и (контекстови) синоними. Взаимовръзката между изреченията се основава на това циклично предаване на метаинформация.
Нашият мозък харесва такъв тип системи, защото самият той е подобна система от неврони. Всяка идея или спомен, които имаме, се основава на повтаряща се възбудимост на определен район от неврони. Колкото повече се повтаря, толкова “по - здрави” са идеята или споменът. Честата възбудимост придава здравина между невроните и нервните импулси се предават по - лесно през тях.
Погледнато от психологическа гледна точка, ще е интересно да се наблюдава цикличната комуникация между интуитивната и логическата система в нашия мозък. Разпределянето на задачите между двете системи е от основно значение, за това да не се претоварваме психически и да се оставяме на рефлексите си.
Да отидем и по-далеч
Аз съм фен на теоретичната физика. Като такъв обърнах внимание, както на теорията на малкото (квантовата физика), така и на голямото (космологията).
В квантовата механика/физика се наблюдават интересни феномени. Всичко се състои от елементарни частици - електрони и кварки. Всички те могат да се появяват от нищото и да променят състоянието си. Един електрон да се превърне в кварк и обратно. Тези преобразувания са описани чрез, така наречените, диаграми на Файнман. Както виждаме и тук чрез цикличност можем от електрон да стигнем до ... електрон.
В света на голямото също има интересни феномени. Угасването на една звезда, води до черна дупка, а избухването на черна дупка дава ресурси за изграждането на нова звезда. И докато тъмната енергия се дължи на нещо, наречено космологична константа - фиксирана скорост, с която се разширява нашата вселена, то тъмната материя може би е дело на споменатите елементарни частици, появяващи се от нищото. Те не се появяват сами, а със свои античастици (антиелектрони, антикварки) и при сблъсък с тях анихилират (унищожават се). Това води до отделяне на енергия. От известния закон на Айнщайн знаем, че енергията и масата са взаимозаменяеми, тоест съвсем спокойно това може да е нашата тъмна материя.
Ако добавим и струнната теория - една от теориите, които се опитват да обединят четирите основни сили - елекромагнетизма, слабото и силното ядрени взамодействия и гравитацията, то можем да се натъкнем на паралелни вселени, вселени върху двуизмерни мембрани, вселени от мехури и как една вселена дава живот на друга. Дори две вселени могат да си комуникират чрез сблъсъци помежду си, потенциално причиняващи по този начин, така наречения “голям взрив”.
Това са само основите върху, които са стъпили моите заключения, но са чудесно начало да добиете представа колко важни са циклите за съществуването на вселената.
Автор: Иван Григоров
Източници: Космическият пейзаж от Ленард Съскинд
Гьодел, Ешер, Бах: една гирлянда към безкрайността от Дъглас Хофстатър
